Една мама споделя: спешно секцио, антибиотик за бебето, трудности с кърменето

Валерия Илчева е щастлива мама на момче. Бременността ѝ е силно желана, но изпитанията по пътя – не. Да си мама е истинско приключение и Валерия го знае добре. Тя ни потърси с желание да сподели своята история, а ние, разбира се, веднага се отзовахме. Какво се случва в сърцето на бъдещата мама, когато види двете чертички, защо е вълнуващо да пътуваш и спортуваш с бременно коремче и как се приема новината, че трябва да родиш преждевременно? Нека разберем сега от първо лице.

Казвам се Валерия Илчева. На 34 години. Родом съм от град Бургас, но по стечение на обстоятелствата, вече 15 години живея в София. Дойдох тук, за да уча - завършила съм бакалавър „Информационни системи“ в СУ „Климент Охридски“. В края на първи курс съдбата ми поднесе тежък удар - загубих моята майчица. Животът ми се промени на 360 градуса.

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

Въпреки трудностите, успях да завърша и се дипломирах успешно. Обучението ми продължи (в момента имам три завършени магистратури и една аспирантура). Част от него прекарах в Москва - пет щастливи години и незабравими мигове в руската столица. Прекараното време там ще помня винаги - станах Мис Очарование МГУП, а в търсене на любовта, участвах дори в ТВ предаване. Е, любовта обаче не я срещнах там - съдбата си знаеше работата. Сляпата неделя дойде при мен в един летен ден, когато срещнах мъжа на живота ми. Моята сбъдната мечта. Така че, скъпи читатели, следвайте мечтите си и помнете, че ако желаете силно нещо, то рано или късно ще се случи, разбира се, с помощта на съдбата.

КАК НАУЧИ ЗА БРЕМЕННОСТТА? ТРУДНО ИЛИ ЛЕСНО СЕ СЛУЧИ ТЯ?

След като ми закъсняваше повече от седмица, реших да си купя два теста. Направих си единия и видях двете чертички. Веднага започнах да мисля как да съобщя - първо на годеника ми, а след това - и на шефовете ми (тъкмо бях започнала нова, по-престижна работа). Престраших се и звъннах на годеника ми. Първоначално той не повярва (макар да е действал на своя глава и по свой собствен план - оказа се, че вероятността да съм бременна е голяма и той е знаел това). Ще издам една тайна за всички семейства, които се опитват да имат бебета: „Мъже, никога не казвайте, когато решите да правите бебе, нека дамата ви бъде спокойна. В противен случай - тя ще се притесни и е много вероятно да попречи на успешния резултат.“ Е, ние се оказахме късметлии - случи се лесно и бързо. Благодарим на Господ, че ни дари с този неземен дар.

ПЪРВИ МЕСЕЦ С БРЕМЕННО КОРЕМЧЕ - ВЪЛНЕНИЯ И ИЗПИТАНИЯ

Първият месец мина на морето. Все още не бях стигнала до момента с теста. Една сутрин през август станах с мисълта да отида да тичам. Докато тичах обаче, се спънах и паднах - по корем. Нараних сериозно колената и дланите на ръцете си. За щастие на корема си бях сложила стягащ колан за отслабване. Всъщност така и ми започна отпуската. И след като в продължение на два дни не ми минаваше болката на лявата ръка, мъжът ми ме закара в спешното на Бургаската окръжна болница. Дежурната ме прати да ми направят рентген на китката. И докторката, която ми направи снимките, ме попита дали случайно не съм бременна. Казах и не, но всъщност била съм, просто на този етап все още не го знаех.

Избирането на доктор стана много трудно. Първите три месеца ме следя гинеколога д-р Дамянов (Правителствена болница), при който си ходих отпреди. Но впоследствие и след мрънкането на сестрите ми, че трябва да избера друг доктор започнах да събирам мнения за различни варианти от държавни до частни болници. Докато не избрах гинеколога д-р Узунова, Софиямед.

На мига, в който отидох при нея, ми назначи всички изследвания и даже ме прати на третата фетална морфология, понеже бях изпуснала срока. По една или друга вина на предишния ми доктор, както и първата. Д-р Стратиева, специалист по Фетална морфология, с разбиране на ситуацията ме прие и направи така, че да обърне бебето по време на прегледа, за да му види главичката и дали всичко е наред. За наше щастие бебето се развиваше много добре. И понеже бе по едро по седмици ме пратиха и на допълнителни изследвания при ендокринолог за диабет и кръвна захар. Препоръчвам на всяка бременна жена да си ги направи тези изследвания. Имах два варианта - или да ме приемат за половин ден в болницата или да отида в някоя лаборатория, където трябваше да постоя три часа. Естествено предпочетох първия вариант по две причини: първата и основна, че тази цялата процедура ще ми се поеми от НЗОК, и втората, че ще бъда на топло в стая за двама.

СПОРТЪТ КАТО НАЧИН НА ЖИВОТ. КАКВО ПОВЛИЯЕ НА БРЕМЕННОСТТА ТИ?

Запалена съм по спорта още от 18- годишна. Когато трябваше да влизам във форма за абитуриентския ми бал. И оттогава досега, даже и по време на бременността, не съм спирала да спортувам. Дали крос, дали плуване или във фитнес залата нямаше значение. Не пропусках и ден, с изключение ако не пътувахме някъде. Даже и по време на отдих, аз пак спортувах. Това много помага за развитието на бебчето. И особено когато бременността не е проблемна, каквато беше моята. И разбира се, след разрешение на лекаря ми, продължих със спорта до началото на 8-ия месец.

С мъжа ми обожаваме да пътуваме и да посещаваме нови и интересни места. Затова и пътешествията по време на бременността бяха неразделна част даже до 9-ия месец. Те се осъществяваха с кола, като най-безопасен начин.

МОМЕНТЪТ НА РАЖДАНЕТО НАБЛИЖАВА - ВЪЛНЕНИЕТО РАСТЕ, С НЕГО И СТРАХЪТ

По време на цялата бременност с мъжа ми много се молихме всичко да е наред с бебчето. Даже посетихме някои свещени места като Рупите и Преподойна Стойна.

ГРЕШКА В ПЛАНА – ПРЕЖДЕВРЕМЕННО РАЖДАНЕ ПО СПЕШНОСТ

С наблюдаващата ме лекарка се бяхме разбрали да ходя всяка седмица на ехограф, щом влезна в 9-ия месец. И така, на 18.04 отидохме на преглед, но докторката си беше тръгнала. На следващия ден отидохме сутринта. Постави ме за проследяване на тоновете на бебето. Оказа се, че има, но не се движи. И реши да ме приеме, за да ме наблюдава. Аз и мъжът ми много се притеснихме. Пратих го да ми вземе багажа. И така, сложиха ме отново да наблюдават тоновете и вливаха окситоцин за предизвикване на контракции. И всичко това в продължение на два часа. Докато накрая докторката реши да направят спешно секцио, за да не рискуват живота на едно здраво бебче, а и моя. (По план трябваше да родя нормално към 27-28.04.) И така - вкараха ме в операционната. По време на цялото раждане чувах и виждах всичко.

Първата среща беше в операционната. Сложиха го на неговата масичка - беше мъничък, все още непочистен, тъмен. Първите ми думи бяха „това моето бебче ли е“ със сълзи в очите от щастие и вълнение. Измиха го и го допряха до мен, погледнах го. Целият - копие на баща си. Много се развълнувах. Направиха ни снимки за спомен. И го отведоха в неонатологията веднага. А мен в реанимацията до сутринта.

Първите няколко дни бяха кошмарни. Оказа се, че пъпната връв се е била оплела около едното му краче, а освен това се е нагълтал с околоплодни води, трябваше да го лекуват с антибиотик. Същевременно с това имаше още една инфекция от мен. И заради нея се наложи да приема и втори антибиотик. Не ми го даваха. Гледах го отдалече. Храниха го с спринцовка. Но за сметка на това проследяващата ми лекарка ми правеше снимки и ги пращаше на баща му. По време на престоя ни в болницата изкара жълтеница. Заради тези неща ни държаха цяла седмица. За наше щастие, след като му направиха нови изследвания, резултатите от които бяха в норми, на 6-ия ден ни изписаха.

Другото препятствие беше кърменето. Докато бях в болницата, молих докторите и акушерките да ми показват как да се цедя. Първите две седмици беше истинско мъчение, докато тръгне кърмата. Но всичко се нормализира. И най-лесният начин за кърмене лично за мен беше в легнало положение. Преди това пробвах различни пози. Но не бяха удобни - нито за бебчо, нито за мен.

РАЗМЕСТВАНЕ НА ПРИОРИТЕТИТЕ. ПРИКЛЮЧЕНИЕТО, НАРЕЧЕНО МАЙЧИНСТВО

Бях твърдо решена да кърмя малчо до 6-ия месец, но реших да продължа поне докато му минат всички ваксини. И така до ден днешен. В момента е на 8+. В момента го мъчат зъбите и венците и като го кърмя се успокоява и се храни. А и няма по-голяма радост от това да го гледаш как сучи малкото човече.

Майчинството за теб е едно голямо и вълнуващо приключение. Опознаваш света по-друг начин. Бебето те учи на неща, на които не си подозорил, че си способен. Да си майка те учи да бъдеш всеотдайна.

На първи план е нашият син (Ивайло). Нашето Слънце, нашият Красавчик, нашето Всичко. Всичко правим за него и се стараем да му дадем най-доброто.