Ранните години са време, когато детето усилено опознава света около себе си. То бързо запечатва всичко, което вижда и чува, и е превъзходен имитатор. Речникът му постоянно се обогатява с все повече нови думи. Едногодишното бебе ползва само 4–5, а детето на три години вече говори с 1000, та дори и с 1500 думи. Никак не е изненадващо явление, когато близките на някои малки деца често чуват от тях различни неприлични думи. В началото детето не може да разбере – защо едни думи са толкова лоши, а други не?


Лошите му правят впечатление и са му интересни точно толкова, колкото всичко ново и непознато наоколо. То с усърдие ги повтаря, за да ги запомни добре. За повечето родители обаче това е шокиращо и те реагират бурно негативно. Други пък се смеят – лошите думи ги развеселяват. Възниква въпросът – откъде то учи неприличните думи?

Естествено първият източник е семейството. Родителите често забравят, че детето има заострено слухово внимание. Дали когато бащата си пийне или пък е много разгневен, не се изразява по-пиперливо и нецензурно? Не могат да се оневинят и някои майки – случва се да се чуят цинични реплики и от някои млади жени. Сред пасивните “учители”могат да са и по-големите деца у дома, а също и невъздържаните представители на по-старото поколение. Другият източник са приятелчетата навън. Трудно е да се предотвратят срещите с всякакви деца, сред тях и такива с непристоен речник. Не бива да се пропуска и “приносът” на телевизията. Вече никой от нас, възрастните, не се изненадва, когато чува цветисти думи и изрази в добросъвестния превод на филмовите диалози или пък в текстовете на рап певците. Така се назовават нещата с истинските им имена, казват за свое оправдание авторите. В началото бяхме шокирани, но сега се примиряваме. Изглежда, това са част от културните тенденции на 21-ви век.
Когато се употребяват нецензурни изрази, желанието да се подражава във всичко и така да се научават нови думи се съпътства и от други подбуди. Детето притежава умението много бързо да се ориентира как поведението му въздейства на околните

То внимателно наблюдава техните реакции и установява, че като изговаря тези иначе не съвсем разбрани от него думи, привлича интереса на възрастните. Понякога най-невинно то иска да събуди смях, да развесели някого. Това може да е друго дете или пък гостите у дома. Защото всички са увлечени в разговори и никой не му обръща внимание. Тогава детето съвсем съзнателно произнася на висок глас нещо пикантно. Случва се да постъпи по същия начин и навън, пред непознати хора – нека и те да се посмеят.
Зад описаните прояви често се крият и други причини Дори и на детето да не му е съвсем ясно какво точно е лошото на тези приказки, след като възрастните се разгневяват, когато ги чуят, значи то е открило още едно оръжие, което може да използва срещу тях. Малчуганът вече си е направил извода – ако ги дразни нарочно и изкарва от равновесие, по такъв начин ще може да им отмъщава защото са го обидили и наранили (според него незаслужено). Или пък го пренебрегват – всички са се скупчили и в умиление се възхищават на малкото бебенце. Тогава баткото има право на защита – по свой начин. Добре е да сте подготвени и за такава фаза от живота на своето дете. Ако то вече е обогатило своя речник с нови, нецензурни и шокиращи ухото думи, едва ли толкова бързо ще ги забрави. Чуете ли ги веднъж, запазете самообладание!
Не показвайте шока си! Бурната и гневна реакция от ваша страна само ще зареди емоционално детето с още по-голям интерес към лошата дума. То ще започне още по-ентусиазирано и често да я повтаря, даже и навън. Ако тази практика продължи и вече е ясно, че детето не се отказва от такива изрази, налага се да му покажете своето неодобрение и твърда позиция по този въпрос. Не го обвинявайте лично, а просто му обяснете – ние не харесваме да се говори така. Лошите думи са измислени от лоши хора, за да обиждат или ядосват другите. Никой не обича и не харесва такъв човек.
Ако отношенията ви с детето са такива, каквито трябва да са, вашето разочарование от неговите приказки ще го обезпокои. То ще поиска да продължите да го харесвате, обичате и хвалите, щом се откаже да говори така. Препоръчително е и да не го оставяте да гледа безконтролно телевизия.
През ранните детски години и доброто, и лошото се заучават много по-лесно. Непристойните думи в устата на детето не бива да ви изненадват. То обаче трябва категорично да разбере, че близките му у дома не са във възторг от тях. При условие че в неговите представи вие сте най-добрите родители, че ви се възхищава и уважава, няма да ви е трудно да се справите и с този проблем.