Седемдесет и три сантиметра предприемчивост. Осемдесет сантиметра самочувствие. Осемдесет и пет сантиметра решителност. Три Аза, малко по-малки от един метър - Антон, 14 месеца, Ана, 1 ½ год., и Мишо, почти 2 год. Трима малчугани, които току-що откриват нещо важно за себе си – аз съм Аз! Тяхната магична формула гласи:
да се справя само
Да се храня само, да се обличам само, да режа само с ножицата. Всичко започва със самостоятелното ходене.
С нарастваща скорост расте и съзнанието за собствената личност при децата. Те осъзнават, че могат да променят заобикалящия ги свят. Вече не се налага само да изчакват, а могат да се намесват енергично. Антон го прави – той решително се клатушка към масата за хранене, върху която ухае на ябълков сладкиш. Само преди няколко седмици е чакал мама да забележи желанието му и да му отреже парче от кейка. Сега вече това не е нужно. Когато иска нещо, той се отправя право към целта. Възможно е някой от несъобразителните възрастни да му препречи пътя, но той е разбрал, че трябва да предприеме нещо, за да постигне целта си. Да правиш планове и да ги осъществяваш – един важен жалон по пътя към независимото Аз.
Друг важен жалон е
разграничаването на Ти и Аз
През първите месеци за бебето тази разлика не съществува – новороденото се чувства едно цяло с майка си, Тя е То и То е Тя. Едва през втората половина на първата си година постепенно бебето разбира, че е самостоятелна личност, различна от майка си. В началото загубата на единството, което е изпитвало от момента на раждането си, може малко да го поуплаши. То се страхува, когато мама излезе от кухнята или съседът говори високо и забива носле в маминото рамо или се скрива зад краката й. Само след няколко седмици обаче боязливците се превръщат в малки завоеватели.
Ана тегли лопатката за пясък, от другата страна я дърпа съседското момче. Двамата са разбрали, че са различни хора с различни интереси. На другия ден Ана дарява приятелчето си с целувка и се спуска заедно с него на пързалката. Малката самоуверена госпожица е разбрала и това, че Тя е Тя, а Той е Той и понякога двамата са конкуренти. Но са и много сходни и обичат да са заедно.
Подобно и еднакво –
на около 1 ½ год. децата знаят разликата. Сега те са в състояние да се видят отстрани и да се познаят. Ако някой нарисува червена точка на челото на Ана, без тя да забележи, и след това й даде огледало, тя без колебание ще намери точката върху челото си и ще я посочи. Само преди няколко седмици тя би докоснала точката върху огледалото – тогава още не е разбирала разликата между себе си и собствения си образ в огледалото.
Сега децата често използват любимата си дума “Не” към възрастните. Настъпва периодът на себеутвърждаване на своенравните двегодишни инатковци
С постоянното противоречене малките твърдоглавци обявяват, че се отделят от волята на големите.
Като Мишо, който прави, каквото си иска. Например с гумените си ботуши. Обува левия на десния си крак, а десния се мъчи да нахлузи на левия крак. Не е толкова удобно за краката, но пък е добре за Мишо. Защото така той показва на всички, които се чудят на погрешно обутите ботуши: Това направих аз – Мишо!