За дневника помогна мама Нина Иванова

Анджи расте с всеки изминал ден. Напоследък не излизаме много навън, но намираме с какво да се забавляваме и у дома. Момичето ми вече се събужда около 7 ч., когато обикновено я кърмя. За час е будна и се забавлява сама в креватчето с плюшените мечета. Протяга ръчички към пчеличките над главата си и се опитва да ги стигне. Сложих в креватчето й едно мече, което пее. Анджи още не може да натиска всички копчета по коремчето му, но много му се радва. Малката ми принцеса обожава пеещите играчки. Усмихва се и протяга ръце към тях. Те обаче бързо й омръзват. След час игра в креватчето заспива и отново е будна чак към 10 ч. Тогава е време за поредната порция кърма. След това слагам Анджи да поиграе на килимчето за активна гимнастика. За съжаление малката ми красавица


иска постоянно да съм до нея
Оставям всички домакински задължения и й разказвам за животните и плюшените играчки. Ако е сама дори и минута, тя се сърди и плаче. Страхувам се да я оставя сама извън леглото, защото вече може с лекота да се обръща по корем.

Този месец дневният режим на госпожицата се промени. Тя започна да спи по три пъти през деня за около час. Най-сладко заспива по време на разходките навън. Докато е будна, много се забавляваме. Разказвам й приказки, слагам я да лежи по коремче или тя сама се обръща и прави различни упражнения. Поставям Анджи по корем на твърда повърхност и подпирам стъпалата й с длани. Тя се опитва да се избута напред и така се създава илюзията, че лази. Нашата сладурана бърза да опита всичко ново и да опознае света. Това упражнение много я изморява.
През този месец режимът на хранене на Анджи също се промени. Кърмя я само шест пъти и тя спи около 10 часа през нощта.

Малката ми госпожица започна да гука през деня. Обяснявам й всичко, което правя, за да слуша гласа ми и да не й е скучно. 
Струва ми се, че
тя ми отговаря
Толкова е приятно да слушам гласчето й.
Всяка следваща разходка е по-интересна от предишната. Старая се да разнообразявам маршрута, по който минаваме, за да може Анджи да вижда различни неща около себе си. Започнахме да ходим на гости и на други бебета. Малката ми красавица вече си има приятелка. Тя е по-голяма от нея и с майка й обменяме опит. Анджи с интерес гледа какво прави каката и не й е скучно.
Този месец малката сладурана отпразнува първия си Св. Валентин. Разбира се, не беше с гадже, а с мама и татко, който ми подари червена роза и сърце. Анджи ни гледаше учудено, когато сърцето казваше: „Обичам те!” Този празник е много важен за нас, защото Анджи е зачената преди година точно на този ден. Малкото валентинче бе плод на нашата любов и сега то е обичано и весело бебе.
Няколко седмици по-късно празнувахме и Баба Марта. Купихме на малкото ни момиче много мартенички – повече, отколкото можеше да й закачим. Нямах търпение да се събуди и да й ги покажа. Сложих ги на леглото й, за да й носят здраве. Когато Анджи отвори очи, ги загледа учудено, а аз я гушнах и й обясних какъв празник е днес.
Често у дома идват гости, които искат да видят малкото ни момиче. Тя е усмихнато и спокойно бебе и позволява на всички да я гушкат. Не искам да свиква другите да я държат прекалено дълго на ръце, но не мога да се сдържа да не я люлея напред-назад в прегръдките си. Тя е гальовно бебе, което обожава да е близо до мама.
И през този месец продължих вечер да й давам капки вигантол с малко мляко в лъжичка. А след разходките и вечер преди сън капвах на малката принцеса физиологичен разтвор в нослето за профилактика.
Месецът мина и дойде ред на следващото посещение на детската консултация. Анджи вече е 6400 г и е 63 см. Наддала е 600 г и е пораснала с 4 см. Лекарката беше доволна от развитието на малката ми принцеса, но каза, че не наддава достатъчно. Обсъдихме дали да не започна да я захранвам от 5-ия месец със зеленчукови пюрета.