Много родители с гордост демонстрират как 2–3-годишното им дете може да брои. Дали това наистина е голямо постижение?


 В живота представата за количество и аритметичните умения са много важни и постоянно нужни. Още отрано малкото дете непрекъснато се среща с промени в количеството – около него броят на хората и вещите всеки път е различен. Интересно е да се установи

как и кога то забелязва това
и какво показват проучванията на детски психолози през последните 10–15 години.
На 4–5 месеца на кърмачето несъмнено му прави впечатление, когато пред очите му има не един, а два предмета. То много по-дълго фиксира погледа си във втория случай. Друга констатация: бебето забелязва и съответно реагира по-различно, след като броят на предметите се е увеличил, но не пред очите му, а скрито от него. Зад параван към две еднакви играчки прибавили трета. После отстранили паравана. Оказало се, че детето по-дълго разглеждало играчките, отколкото когато те били две. За съвсем малките вече става трудно да разграничават обектите пред тях, особено ако са повече от 3 (4, 5, 6...).
Въпреки че названията на числата не са сред първите думи,  с които проговаря детето, след 2-годишната възраст то успява да научи и да изговаря някои числа и да брои, макар и с пропуски. Яни, 2 год. 5 мес., брои така: 1, 2, 3, 4, 8, 13... Той вече спокойно отброява поискани му 2 предмета. След 3 години обучаваните деца могат да преброят 3, а някои и 5 предмета. Те са осъзнали

три важни принципа
 Всеки пореден предмет може да се назове само с едно число.
 Всички числа се отброяват в строго определен ред.
 Винаги последното число е най-голямото.
През първите 3–4 години децата не могат да събират и да изваждат. Осъзнаването на тези аритметични действия е още недостъпно за тях. Когато зададете една проста задачка на такова малко дете: “Ти имаш 2 бонбона. Ако ти дам още един, колко ще станат?”, то ще ви отговори съвсем практично: “Дай ми го! Къде е?”
На 4 години много деца се научават да броят без пропуски до 20, а някои и до повече. Това обаче е само механично запаметяване. През предучилищното детство те постепенно усвояват събиране и изваждане. За целта обаче им е нужна помощта на нагледна опора – към конкретни предмети се добавя  или отнема по един в рамките само на първата десетица: “Да прибавим още една ябълка (топче...).” А когато дойде време за училище, те се научават да извършват тези операции и наум.
Числото е понятие за количество. То може да се изрази с една или с повече цифри. Смятането за разлика от простото преброяване изисква по-сложни умствени действия , които трябва да завършат с точно определен резултат. Не всички деца имат в еднаква степен заложени математически способности. Едни се справят лесно, дори с удоволствие. Други вземат уроци, залягат упорито и дълго над задачите, но пак им е трудно. Същото се наблюдава и при наклонностите към изкуствата. В семействата на музиканти и художници децата по-често показват дарба да свирят, пеят и рисуват. Разбира се, стимулира ги и родителският пример.
Има една особеност, която се потвърждава и от учебната практика, и от специални проучвания, периодично извършвани в продължение на 20–30 години: 
момчетата имат по-добри
математически способности
от момичетата
Тази разлика става все по-явна в горните класове.
Момичетата се чувстват по-сигурни и получават високи оценки, когато познават добре даден тип задачи и са се упражнявали върху тях. А за момчетата е по-интересно и по-лесно да се справят с нещо ново и по-сложно. Нежният пол обаче има своето предимство – момичетата с по-голяма лекота усвояват чужди езици.
Способностите за смятане имат връзка и с други страни и функции на детската психика. Често деца, които имат затруднения в овладяването на езика, не могат да се научат да ползват правилно словесните и писмените означения на числата. Ако са налице проблеми със зрителното възприемане на начина, по който са разположени в пространството различните знаци – букви и цифри, това също е пречка една задача да бъде разбрана и безпогрешно писмено да се изрази нейното решение. Когато при детето има дефицит на внимание, т.е. то не може да се концентрира добре, това също го затруднява при решаването на аритметичните задачи. То често се разсейва, прекъсва действията – хайде пак, отново и т.н. Така не се постига резултатът и детето се демотивира да учи математика.
Трябва ли още от най-ранна възраст детето
да се обучава да брои и смята?
Най-добре е това да става неусетно в ежедневието – по време на разходките, играта, храненето, докато изкачвате стъпалата на стълбите, броите кубчетата, куклите, когато го черпите, изговаряте “едно, две бонбончета...”. Навън пък бройте колко коли са спрели пред вашата кооперация, колко деца са излезли в градината и т.н. За тази цел са подходящи и някои приказки: “Тримата братя и златната ябълка”, “Вълкът и седемте козлета”, “Трите прасенца” и др.   
Важно е познанията за числата да се поднасят на малкото дете под занимателна и приятна форма. Това всъщност важи за всякакъв вид обучение. А когато започнете да учите детето да събира и да изважда, по-интересно ще му е да назовавате конкретни предмети, животни, хора...: “Гълъбчетата са две. Сега долетя още едно – колко станаха? Батко отиде на училище. Колко деца сега има у дома?” Някои с желания се включват в такива занимания, при други това трябва да става постепенно, без пришпорване.
Не се тревожете, ако познавате дете, което може да брои до 100 и познава числата, а на същата възраст вашето е “съвсем неграмотно”. Тези умения още нищо не доказват и не предсказват. В детската градина децата научават всичко, което е нужно за следващия етап – училището.
Може би вашият син или вашата дъщеря няма да ви донесе медал от световна математическа олимпиада. Вашето дете обаче ще намери своя собствен път и ще се реализира най-добре там, където го насочат неговите способности и интереси. Защото всяко дете е уникално!

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог