Днес почти няма дете, на което да не се налага още от предучилищна възраст да започне да изучава чужд език. Мотивите за това са различни: убеждение и амбиция на родителите, семейна ситуация – разноезични майка и баща, или пък семейството се е установило да живее зад граница... Ясно е, че днес владеенето на два езика (т.нар. билингвизъм) се оказва неизбежна необходимост. Затова такова обучение е включено и в програмата на предучилищните институции. От няколко години се популяризира идеята и съвсем малки бебета (след 3-месечна възраст) да се включват в курсове по английски език...



Още вътреутробно детето започва да разграничава майчиния глас. През първите си месеци, благодарение на рано формираната готовност на речевите мозъчни зони, бебето е способно да разграничава слухово всички звуци на говоримата реч около него. Когато възрастните му отправят гальовни думи, то се вслушва и утихва, а от втория месец започва да им отговаря с гукане. По-късно репертоарът му се обогатява – то “бърбори” много, но неосмислено. А след 8-ия месец е готово да възпроизвежда точно разнообразните интонации и съчетания от речеви звуци, които чува. След 10-ия месец, ако слуша само един език, детето успява да разбира и да произнася именно неговите характерни особености. Така до 4–5-ата си година то постига добро владеене на майчиния си език – произношение, основен запас от думи и правилно граматично изразяване.


От много години специалистите изказват
разнопосочни правила и препоръки
откога е най-добре да започне обучението по втори език.
 Най-напред детето трябва да овладее майчиния си език и след 4–5-ата му година да се включи изучаването на втория – това е преобладаващата препоръка.
 Нужно е да се спазва принципът “Един родител – един език”. В двуезичните семейства всеки от родителите да общува с детето на своя език. Така емоционалната връзка ще улесни научаването на съответния език.


 За да не загубят своите етнически корени, у дома емигрантите да говорят само на родния си език, но извън дома – на чуждия език.
 Още от най-ранна бебешка възраст на детето да се говори на два езика.
 Едва след като се научи да чете и да пише на родния си език, детето да започне да изучава чужд език, т.е. след втори клас.

Кои са доказаните
плюсове и минуси
на билингвизма?
Плюсове. Поради това, че всяко малко дете е склонно да подражава и да заучава много бързо нови думи, то лесно ще усвои още един език. За много качества и ситуации ще разполага с повече термини и определения и това ще стимулира неговата наблюдателност и мислене. Когато тренира своите езикови възможности, детето с по-голяма лекота ще научи и трети, дори четвърти език. А днес това е голямо предимство.

Билингвизмът отваря младия човек към бита, културата и постиженията в науката на другата страна. Така той може да обогатява своите знания и информация, да си създава разнообразни контакти и да става по-толерантен към различните етноси и нравите им.
Минуси. Слушането и особено изискването да отговаря и на двата езика още през първите 2–4 години често причиняват лингвистични затруднения у малкото дете. Проговарянето при него се забавя, малчуганът по-бавно натрупва своя речник, обърква думите и конструирането на фразите, произнася не на място един и същи звук и несъответно на дадения език (сравнете българското “р” с френското или с английското).
Някои деца си изработват защитна позиция – те категорично отказват да говорят на втория език у дома, а само с учителя си.

Ако за детето изучаването на втори език се окаже голямо психично натоварване, при него могат да се появят невротични симптоми – заекване, загуба на контрола върху физиологичните нужди и пр.
В крайна сметка родителите трябва сами да преценят и да изберат дали билингвизмът е подходящ за възрастта и индивидуалността на детето. Изучаването на чужди езици безспорно е необходимо и много полезно. Без това и без компютърна грамотност съвременният подрастващ човек не може да се развива пълноценно. При различните деца обаче чуждоезиковото обучение се постига твърде индивидуално. В едни случаи то се реализира в естествени условия – детето непрекъснато слуша втория език и има възможност да общува и с възрастни, и с деца, които говорят този език. Така научаването му става по-лесно и по-бързо. Смесването на двата езика (замяна на думи, неправилно граматично изразяване), наблюдавано през ранната възраст, след време изчезва. И детето умело успява да превключва от единия на другия език. Ако обаче то живее само в едноезична среда, ще се наложи специално да бъде обучавано. За най-малките – преди 3 години, които все още не са овладели добре  майчиния си език, е полезно дори само пасивно да възприемат непознатия език – чрез слушане на песни, на кратки разказчета, добре подбрани книжки и филмчета. Така, и без обезателно да се налага да говорят втория език, те свикват с неговите особености и по-късно ще го научат по-лесно. А когато започне целенасоченото обучение – в детската градина или на курс, добре е детето да усвои задоволително чуждия език, преди да тръгне на училище. Доказано е, че децата най-бързо и по-лесно учат чужди езици до 10-годишната възраст. След това процесът не е така успешен.

Ще посъветвам родителите да не следват сляпо принципа “И нашето дете да е като другите”. Защото всяко се справя различно. Не е желателно на дете, което закъснява с проговарянето, заради което системно посещава логопед, да му се добавя и натоварването да учи чужд език. Това ще му попречи да преодолее говорния проблем. По-трудно се справят и деца, които не могат да се концентрират или не са много издръжливи на психично напрежение. Най-важно е да не насилвате детето си! То трябва да приема ученето като приятно и забавно занимание, а не като изтезание. Впрочем това правило важи и за другите прекалени родителски амбиции.

Въпрос, който често се поставя, е дали у дома на детето да се говори на чуждия език? Това е наложително в семействата от друг етнос, особено ако предстои детето им да посещава училище, в което ще го обучават на доминиращия – официалния език за страната. Ако средата е едноезична, а родителите добре владеят чуждия език, който детето изучава, се препоръчва поне по 1–2 часа да общуват на него помежду си. Има обаче деца, които се дразнят от такова изискване. Смятам, че това е защитна реакция – те чувстват, че обучението и навън, и у дома ги натоварва. Възможна е и друга причина – детето усеща, че произношението на мама и на татко не е много съвършено...
А вие, родители, ако вече имате някаква чуждоезикова подготовка, не спирайте да се усъвършенствате в тази посока. От това ще имате полза и като професионалисти, и като родители.

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог