Как да развием речта от  2 години  до 2 год. и 6 мес.

1. Желателно е вашето дете да прояви речева активност, инициирайки кратки диалози. В началото те могат да бъдат много прости и да произтичат от специално подготвена от възрастния ситуация. Например мама „забравя“ да постави чиния на масата (неговата чиния) и го вика за вечеря заедно с цялото семейство. В тази ситуация то би трябвало да прояви речева активност и да се обърне с въпрос. Ако не успее да намери „нужните думи“, му помогнете, като зададете въпрос: „Всички имате ли си чинии? Кой си няма чиния?“. С подобна „помощ“ може да се варира в различни ситуации от ежедневието и в зависимост от речевите способности на детето.

2. Стимулирайте употребата на лични местоимения, и то не само тези, които предимно употребяват децата в тази възраст (аз, мое, мои, на мен). Добре е да се научат да различават кога се употребява „той“, „тя“, „твое“, „него“.

3. Стимулирайте  също и употребата на няколко глагола последователно, описващи развитието на действието с един герой.

4.  При самостоятелната реч на детето е добре да стимулирате употребата на прилагателни. Често си мислим, че най-важно за детето е да го научим да назовава цвета на предмета. Да, важно е, но добре би било да го научим и да употребява в речта си и прилагателни, като „голямо“, „малко“, „топло“, „студено“, „весел“, „тъжен“ и др. Тези думи отразяват не само характеристиките на познати предмети, но изразяват и емоционално отношение към тях.

5. Обърнете внимание на произношението на звуковете. В тази възраст достъпни стават за произношение и някои по-сложни думи. Важно е как детето произнася съгласните „П“, „Б“, „М“, „В”, „Ф“, достатъчно активно ли се допират устните му при тяхното произношение. Много често при деца, рано преминали на изкуствено хранене, устната артикулация е вяла, но това проличава след втората година, когато речникът на детето активно нараства. При увеличаването на дължината на думите яснотата на произношението му рязко намалява. Ако в речта му забележите, че упорито заменя един звук с друг, проверете дали може да произнесе изолирано този звук. Всичко провеждайте под формата на игра, в края на която детето може да получи награда.

6. След двегодишна възраст децата започват да употребяват в речта си предлози. В този период е добре детето да разбира значението на предлозите. Може ли то да скрие играчката в джобчето, зад гърба, под стола, да я постави на масата, ориентирайки се по словесна инструкция; доколко се ориентира в съдържанието на различни ситуации, като „Донеси количката от стаята, а топчето постави в чантата“. 

7. Помнете, че артикулационните възможности на детето все още значително изостават в сравнение с неговите речеви способности. Малкото дете може да „разкаже“ на внимателен събеседник много неща, употребявайки значително количество думи с нарушено произношение.

Общи препоръки

Ако детето ви вече е навършило 2 години и постепенно е започнало да развива фразовата си реч, добре е да обърнете внимание на темповете, с които то овладява нови думи. Натрупването на нови думи и изречения в речниковия му запас зависи много от изискванията към неговата реч, които вие и близките ви имате към него. Като правило най-успешно се развива речта при деца в семейства с поотраснали братчета или сестричета.

Как да развием речта от 2 год. и 6 мес. до 3 год.

Заключителният период на ранното детство е свързан с усвояването на езика, с общуването не само с близки, но и с непознати, с връстници и с по-големи деца. Добре говорещите 3-годишни деца често са инициатори в общуването, обръщайки се към възрастните с много въпроси. В речта им има все още грешки, свързани с неправилната употреба на някои форми на думите и със словообразуването.

Детето трябва да усвои добре употребата на:

  • Mножествено число.
  • Словообразуващите форми на думите, например за големина, за принадлежност.
  • В тази възраст детето вече би трябвало да може да произнася  всички гласни, но може да изпитва затруднения при произношението на съгласните звукове „Ж“, „Ш“, „Р“. Поради тази причина е добре да обърнете внимание на всички възможни неточности при произношението на окончания, изопачавания или пропуски в самостоятелната детска реч. Помогнете му да „чуе“ нужното окончание с помощта на въпрос и задължително го похвалете за правилния отговор.
  • Често възрастните, за да демонстрират пред другите колко добре умее да говори детето, изискват от него доста сложни неща, например: „Разкажи какво ще правиш, когато отидеш на гости на баба!“. Предполага се, че детето ще си „спомни“ миналото си гостуване и ще разкаже за своите планове в този момент, но паметовите му възможности все още са ограничени. В този случай то може или да откаже да ви отговори, или да направи неуспешен опит да каже нещо, което ще го разтревожи. Това може да провокира словесен негативизъм или нервен срив.
  • Когато четете детски текстове като приказки, стихчета, римушки, привлечете вниманието му към стандартни словосъчетания от типа: „ласкави ръце“, „гъсти коси“, „вълшебна пръчка“. Обяснете значението на думите и стимулирайте употребата на подобни изрази при отговори на въпроси след прочетен текст.
  • В тази възраст не изисквайте детето да ви отговаря със сложни и дълги изречения. Речевите възможности на малките деца са ограничени не само от трудностите, които изпитват при усвояването на някои речеви форми, но и от спецификата на детската памет и внимание.
  • Вече става достъпна употребата на сложни думи, като сричковата им структура може да се нарушава при възпроизвеждането на нови и непонятни на детето думи. На 3 години все още не е задължително детето да умее да произнася правилно думи като „ескалатор“, „електричество“, „ламарина“, „велосипед“. Тъй като към детските консултации все още няма логопеди, които да следят за развитието на речта, то моят съвет към вас е да обърнете внимание  на речниковия запас, на начина при формиране на изречението.

ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ:

Ако детето от 0 до 1 година:

  • не трепва при внезапен силен звук;
  • не се усмихва и не издава звуци в отговор на емоциалнално речево общуване;
  • вокализациите са многотонни и без емоционална окраска;
  • избягва да ви гледа в очите;
  • не реагира на името си;
  • трудно се включва в игрово взаимодействие;
  • не повтаря звукове и срички, които е чуло.

Ако детето от 1 до 1,5 години:

  • не реагира на словесна инструкция, ориентира се само след показ;
  • отдалечава се от познат човек, който иска да поговори с него;
  • общува с помощта на жестове и отделни възгласи, често капризничи;
  • не обича да си играе с играчки, да слуша приказки, не разглежда книжки с картинки.

Ако детето от 1,5 до 2 години:

  • не разбира добре отправена към него реч;
  • трудно усвоява нови думи;
  • продължава да получава желаните неща чрез плач и възгласи;
  • не играе с играчки;
  • престанало е да изговаря дори научените думи;
  • играе самостоятелно.

Ако детето от 2 до 3 години:

  • продължава да употребява аграматични форми;
  • не формира изречение;
  • изпуска предлозите „в“, „на“;
  • не запомня кратки стихотворения;
  • не чувства ритмичната структура и мелодичността на речта.