За дневника помогна мама Нина Иванова

Августовското слънце силно печеше, нашият десети месец течеше и ние пак отидохме на море. След пробния престой от три дни миналия месец сега решихме да останем 10 дни. Избрахме края на август, за да не е много горещо. И този път пътувахме през нощта и Анджи поспа по пътя. Затова пък бяхме взели и дядо с нас да ни помага – и ние с тати да разберем, че сме на море. Поне на обяд малко се разхождахме по брега. Можехме някоя вечер да я оставим на дядо, но не ни се разделяше с малкото бонбонче. Не искахме да пропускаме нищо от това, което прави. Миговете с нея са незабравими.



Времето беше много хубаво. Всяка сутрин водехме Анджи на плажа, който беше точно до хотела. Купихме й надуваем басейн и го пълнехме с морска вода. Когато се постоплеше, слагахме нашата малка русалка в басейнчето и тя си играеше с водата и с лопатките за пясъка. През по-голямата част от времето Анджи стоеше под чадъра но все пак хвана тен. И пясъкът, и морето бяха много интересни за нея. Не знам как, но успяхме да я опазим да не лапне дори една песъчинка. Затова пък много пъти си облизваше лопатките, потопени в морската вода. Не пропуснахме да й топнем крачетата в морето. Тя много се радваше и не спираше да рита във водата.


Много се забавляваше, когато дядо й я носеше на конче. Вечер си правехме дълги разходки край морето и сядахме някъде да вечеряме. Естествено Анджи папкаше пюрета и плодове, а ние почти не можехме да ядем – тя искаше да е в ръцете на някого от нас, за да има достъп до всичко по масата. Най-голямото й забавление беше да къса салфетки. Малките й ръчички могат да унищожат цял куп и пак няма да й омръзне.

И този път не пропуснахме да си направим разходка до три курорта. Бяхме на хотел в Ахтопол, но ходихме до Приморско, Китен и Созопол. Анджи стана атракцията в центъра на стария град в Созопол, защото я снимахме с игуана и с питон. Е, те бяха върху количката й, но хората ни се възхищаваха на смелостта.


Заради жегите разходките ни през този месец малко се промениха. Преди Анджи спеше навън, но
заради горещото време сега спи вкъщи. Не иска обаче да  спи в креватчето си. Приспивам я в количката на отворен прозорец.

През този месец често ходехме и до нашата вила извън града, за да сме на чист въздух и прохлада. Разнообразието също е важно, защото Анджи вижда нови неща и им се радва. Всичко й е интересно.
Тя вече стои стабилно на крачета права в креватчето и ми разказва приказки на нейния си език 

По време на разходките Анджи се изправя в количката, а аз се страхувам да не падне. Вече лази много бързо, но не иска да ходи. Няма да я мъча – когато дойде времето, сама ще проходи.
Анджи вече много хубаво си играе сама. Прехвърля играчки от едната ръка в другата, взема си каквото й харесва. Когато вкъщи не й обръщам внимание за малко, тя започва да се сърди и хвърля играчки на пода.
От миналия месец започнах да я къпя в душкабината, защото вече е голяма за ваничката. Анджи много се забавлява.

Този месец хапна и нови вкуснотии. Захраних я с обезсолено овче сирене. Прибавям го към зеленчуковото пюре и тя го папка с удоволствие. Ново за нея е и пюрето от сини сливи. Хареса го. А на морето опита грозде и диня. Захраних я и с нова каша с ориз и царевица. Беше първата й млечна каша. Досега не бях купувала млечни каши, защото още я кърмя, но не намерих безмлечна каша с царевица. На морето реших да й давам каша всеки следобед, за да навакса с килограмите (последните два месеца качва по 50-60 г). Всички нови храни въвеждам през 5–7 дни. Анджи папка с апетит и вече след кърменето на обяд изяжда по 125 г зеленчуково пюре. Следобед, половин час след кърмата, яде 100 г каша и 30–40 г плодово пюре или само 125 г плодово пюре.
Режимът й на спане не се промени през този месец. Анджи спи по 40 мин два пъти на ден.
Нощният й сън е 10–11 ч.

Умишлено увеличих продължителността му, за да наваксаме кръткия сън през деня. Все още има проблем със заспиването вечер. Анджи иска да я държим за ръката и заспива след 30–40 мин. През деня я люшкам в количката и по-лесно заспива, но не за дълго.

Дойде време и за нашата следваща консултация. Анджи тежи 7.800 кг и е 71 см. Наддала е 540 г и е пораснала с 0.5 см. Качените килограми вероятно се дължат на кашата.

Анджи се развива добре за възрастта си. Пълзи, и то много бързо, обръща се от корем по гръб и от гръб по корем, седи стабилно, стои права, хваща играчки, заиграва се с тях. Говори си по цял ден и вече казва та-та, ма-ма и други срички. Зъбчета обаче още няма...