Страхът е една от най-рано преживяваните емоции в живота на детето. Причините за него са много и различни. Всичко, което премахва сигурността или създава някакъв вид заплаха, може да породи чувство на страх у детето. Страх предизвикват и дадени събития или ситуации, които то свързва с някаква опасност. Тази опасност може да не е реално съществуваща, а само плод на детската фантазия, но нека не забравяме, че в детското съзнание всичко е истинско. Когато детето вече има определени познания за средата, в която живее, то има и конкретни очаквания за нея. Появата на нещо неочаквано в познатата среда е причина за преживяването на страх. Така страхът при детето най-често се дължи на несъвпадението на очакванията и реално случващите се събития. Неочакваните събития също могат да доведат до страх. Както и другите човешки емоции, страхът се преживява различно от отделните деца, като значение за това имат индивидуалният характер, темпераментът и други.

Според известния психиатър и психоаналитик Джон Боуби съществуват 2 големи групи определящи фактори по отношение на страха у детето. Към първата група се отнасят вродените – самота, болка. Към втората голяма група се отнасят страхът от непознати хора и предмети, тъмнината.

Възприемането на дадено събитие като пораждащо страх предполага определено ниво на развитие на познавателните способности на детето. Най-рано в развитието на детето се проявява страхът от непознати – около 7–9-месечна възраст. На този етап детето вече е достигнало необходимото равнище на развитие, за да може да разпознава познатите си (обгрижващите го). Страхът на детето от тъмното се появява най-рано на възраст година-година и половина. Страхът от различни животни се появява на възраст една и половина-две години.

Силен причинител на страха е болката. При появата на страх болката у детето се усилва, но и се създава мотивация за поведение, избягващо болката.

Между поведението на майката и страховете на детето съществува значима връзка. Нечувствителността и безразличието към детските нужди, както и лишените от радост връзки създават повече условия за поява на страх.

Стратегии за справяне със страха от непознати

Страхът от непознати представлява нормален етап от развитието да детето през вторите шест месеца от живота му. Той е и вид защитно поведение. Много грешно е да се смята, че възниква поради некомпетентност в отглеждането. Проявява се с реакция на дърпане от непознатия и силно притискане към родителя, понякога съпроводено с плач. Бебето може да отблъсква дори много близки на родителите си (отглеждащите го) хора, които не е свикнало да вижда често. За да преодолее страховете си, то има нужда от примера на своя родител. Когато към вас приближи непознат, усмихнете му се и започнете с него оживен разговор. Не бързайте да се приближавате твърде бързо към непознатия, това може допълнително да стресира детето. Изчакайте детето само да покаже кога е готово за по-близка среща. Можете да улесните преодоляването на страха, като поканите човека в дома си и прекарате известно време с него. Така давате пример на детето, а и самата позната обстановка на жилището много му помага да преодолее негативната емоция. Можете да предложите на непознатия да подържи някоя играчка на вашето дете или да прекара няколко минути в стаята му. Понякога за преодоляването на този вид страх са необходими няколко поредни срещи, но те трябва да са на кратки интервали, за да не забрави детето, че е срещало този човек. За да не се чувстват приятелите/роднините ви неловко, можете предварително да ги информирате за това през какъв етап преминава детето ви. Запомнете, че не е нужно да се извинявате за неговото поведение, а просто да проявявате търпение и разбиране. Близките ви хора със сигурност ще ви подкрепят.

 

Текст: Златина Николова, акушерка и педагог