Детската палавост е злободневна тема. Тя е нещо нормално и естествено. Това поведение се проявява на различни места – вкъщи, в детската градина, в училище. Когато обаче създава опасни ситуации, редно е родителите да се консултират със специалист. „Нормално е едно дете да е палаво, но все пак то трябва да умее да спазва правила. Например, ако малчуганът дойде на преглед и седи кротко на стола, но почти в легнало положение и с клатещи се крака, тогава говорим просто за лошо възпитание и несъобразяване с авторитети, без да е налице хиперактивност”, споделя доц. Антон Славчев, началник на стационарно отделение към Детско-юношеската психиатрична клиника на УМБАЛ „Александровска”. Срещнахме се с него, за да изясним разликите между палавите и хиперактивните деца…
„Когато детето тръгне на детска градина или на училище, то трябва да се съобразява с основните правила. Невъзможността за следване на тези правила е сигнал, че трябва да се потърси помощ. В това число са дори невъзможността за спазване на правилата на играта, неслушането на учителката и т.н., особено ако детето вече е в първи клас”, допълва доц. Славчев.
Каре!
Като правило, симптомите на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) се забелязват от обкръжението на детето в доучилищна възраст, в периода около 4-годишна възраст. Счита се, че в България този синдром засяга 3 до 7% от децата, като по-често се наблюдава при момчетата (4:1).
Основни признаци на хиперактивните деца
Доц. Славчев ни представи наблюденията си в своята дългогодишна практика. Той посочи, че хиперактивните деца проявяват неподходяща и ексцесивна активност. Обикновено те са досадни и интрузивни. Трудно се концентрират, което води до лоши резултати в училище. Невниманието им в игрите и желанието им да се върши нещо друго ги прави непопулярни сред другите деца. Представят се лошо в дейности, които са им скучни, трудни, повтарящи се или не им носят удовлетворение. Много често имат изострено пасивно внимание. Трудно потискат импулсите си в социални ситуации и при когнитивни задачи. Прекъсват другите. Отговарят, преди да са чули въпроса докрай. Извършват опасни действия, без да влагат мисъл за последствията. Изпитват затруднения при участие в съвместни действия. Трудно се сприятеляват, особено за по-дълъг период от време. Изпитват обучителни затруднения. Постиженията им са под интелектуалния потенциал заради невнимание, неспособност за организиране, затруднения във фината и грубата моторика, ниска степен на мотивация. Обикновено тези деца имат ниска себеоценка, тъй като са отхвърлени от връстниците си, от учителите и дори от родителите си.
9-те симптома на Не-внимание:
1. Детето често не обръща внимание на детайлите или прави грешки.
2. Трудно задържа вниманието си в задачи или игрови дейности.
3. Сякаш не чува, когато му се говори директно.
4. Често не следва инструкциите и не успява да завърши работата и задълженията си.
5. Трудно се организира в изпълнението на задачи и дейности.
6. Често отбягва, не харесва или с нежелание се ангажира в задачи, които изискват умствено усилие.
7. Често губи вещите си.
8. Често се разсейва от незначителни странични стимули.
9. Често забравя при ежедневните дейности.
9-те симптома на хиперактивност/импулсивност:
Хиперактивност
• Често шава, „не го свърта” на стола.
• Често става от мястото си в час.
• Тича напред-назад или се катери в неподходящи ситуации.
• Трудно му е да запази тишина или да се ангажира с дейности.
• Често е в движение, сякаш движен от мотор.
• Често говори прекалено.
Импулсивност
• Бърза да отговори, преди да е изслушал въпроса.
• Трудно изчаква реда си.
• Прекъсва другите или се намесва в разговори или игри.
Каре!
За поставяне на диагноза е необходимо наличието на 6 симптома за поне 6 месеца в различни обстановки (напр. вкъщи и в училище) и симптомите да са били налице преди 7-годишна възраст! Не всяка палавост означава хиперактивност!
Разговора проведе Даниела Граховска
