Целиакията е генетично обусловена постоянна непоносимост на тънкочревната лигавица към глутена – белтък, който влиза в състава на житните растения (пшеница, ръж, овес и ечемик). Заболяването се характеризира с тежки нарушения в храносмилателната система, които обуславят синдрома на нарушено тънкочревно всмукване (малабсорбция).
Различават се класическа форма при кърмачето и атипични, скрити (леки) форми на целиакия при големите деца. Много често след въвеждането на брашнени храни апетитът на кърмачето намалява и то от време на време повръща. След период от около 2–3 месеца се оформят и клиничните прояви: липсата на апетит се задълбочава, променя се видът на изпражненията, телесното тегло слабо се покачва, но по-късно трайно се задържа.


Световната здравна организация препоръчва брашнените каши да се включват след 5–6-ия месец, и то само такива, които не съдържат глутен.
Промяната в характера на изпражненията и ненаддаването на тегло при деца, които приемат брашнени храни, са насочващи сигнали към диагнозата целиакия, но нейното поставяне става чрез тънкочревна биопсия.

Диетата е най-важна
Голямо постижение в лечението на заболяването е въвеждането на безглутеновата диета. В какво се състои тя?
Преди всичко от менюто трябва да се изключат всички хранителни продукти, които съдържат глутен: хляб и хлебни изделия в най-широк смисъл на думата, т.е. приготвени от пшенично, ръжено, овесено и ечемично брашно. Те се заменят с царевично, оризово, соево брашно. Включването на всеки нов продукт трябва да става много внимателно, като се анализира точно съставът му.
Диетата е нужно да съдържа по-голямо количество белтъчини, предимно от животински произход. В началото се ограничава приемът на прясно и кисело мляко. Те не се предлагат самостоятелно, а само разредени, и то в малко количество като напитка или десерт. Ограничават се и мазнините. Растителните се понасят по-добре от животинските. Затова в храната се включват предимно растителни мазнини и краве мляко, а по-късно при подобряване на състоянието мазнините постепенно се увеличават до физиологичните норми.
Когато започва лечението, се ограничават и въглехидратите (захарозата). Намалява се подслаждането на сладкишите поради вторична (придобита) захарозна недостатъчност. Глюкозата и фруктозата се понасят добре. Неизключването на захарозата и лактозата може да доведе до компрометиране на безглутеновата диета.
Поради нарушената резорбция често се наблюдава и хипоповитаминоза, което налага в менюто да се включват продукти, богати на витамини или витаминни препарати (А, D, К и от група В). Препоръчват се плодове или компоти, които съдържат пектинови вещества и умерено количество пектин (ябълки, дюли, боровинки, пъпеш, тикви, банани, праскови). Стимулира се консумацията и на плодове и зеленчуци, богати на калий: праскови, моркови, картофи, сушени плодове. В началото плодовете се включват варени и пасирани, печени или под формата на сок (разредени на 1/3 или ½ с преварена вода) или на пюре, а по-късно – сурови, но ситно настъргани. Плодовете трябва да са добре узрели, меки и сладки.
Обикновено към 5–7-ия  ден от началото на диетата настъпва подобрение на апетита, теглото на детето се покачва, като това е най-силно изразено през първите 6 месеца. Диарията спира, за няколко седмици изпражненията се нормализират. Общото състояние се подобрява сравнително бързо, докато промените в тънкочревната лигавица претърпяват бавно обратно развитие. При строга безглутенова диета нормалната структура на чревните въси се възстановява за 1 ½ –2 години. При нарушение на диетата настъпва рецидив и клиничните симптоми се изострят.
Освен при целиакия безглутеновата диета се препоръчва и при други заболявания, засягащи тънкочревната лигавица, при които може да се наблюдава преходна глутенова непоносимост.
Кулинарната обработка включва варене на пара, печене на фурна и на скара, пасиране на храната. Обикновено сосовете се сгъстяват с царевично или картофено нишесте. Супите не се застройват. В ястията и десертите пшеничното брашно се замества с фино пресято царевично или оризово брашно или нишесте.
Детето се храни 5 пъти дневно. Поради безапетитието, което почти винаги съпътства заболяването, по-голямо внимание се обръща на вкусовите качества, аромата, вида на ястията, обстановката на хранене.

Разрешени храни
Разрешени са безлактозни млека, обезсолено краве сирене, младо говеждо, телешко, птиче месо, пресни нетлъсти речни риби, растителни масла (слънчогледово, царевично, маслиново) и ограничено – краве масло, картофи, тиквички, цветно зеле, моркови, чушки, домати, червено цвекло, детски пюрета, пюре от соя, банани, меки и сладки сортове ябълки (ситно настъргани). Други плодове (вишни, череши, праскови, тиква, цитрусови, дренки, боровинки и др.) се разрешават само под формата на сок, компот, пюре, желе, кисели или печени, стерилизирани компоти без или с малко захар, но разредени с вода. В менюто могат да се включват още хляб, приготвен от царевично брашно, качамак, картофени питки, макарони и юфка от оризово и соево брашно, картофено и царевично нишесте и царевичен грис, ориз, глюкоза, фруктоза, сладкиш с царевично или с картофено нишесте, ориз, плодови кисели и желета, чай от липа, лайка, мента, отвара от шипки.
Разрешава се употребата на пшеничено брашно, в което глутенът е отстранен (т.нар. gluten free брашно).

Забранени храни
Сред забранените храни са прясно мляко (ограничено, но и разредено), прясно подсирено сирене, прясна извара, тлъсти и стари меса, птици и дивеч, силни месни и рибни бульони, тлъсти морски и речни риби, хайвер, гулия, зеле, зелен фасул и грах, краставици, спанак, киселец, лобода, лапад, коприва, патладжани, зрели бобови варива, лютеница, неузрели сурови плодове, грозде, дини, семкови плодове, сушени плодове, ядки (орехи, фъстъци, бадеми, лешници), пшеничен и ръжен хляб, пшенични, ръжени, овесени, ечемични и макаронени продукти.

Ограничени храни
В ограничено количество могат да се консумират пчелен мед, концентрирани захарни изделия, бонбони – всички видове, конфитюри, желета, силно сиропирани сладкиши, боза.

Д-р Полина Митева
педиатър
гл. асистент към СБАЛДБ – София