За дневника помогна мама Нина Иванова

Дванайсетият месец на Анджи е най-коментираното нещо вкъщи. Предстои първият рожден ден на малкото бонбонче, То вече не е бебето, за което разказвах в първите месеци. Сега е малка госпожица, която мама кипри с полички и роклички и която съвсем скоро ще проходи.

Много се чудихме
как да организираме
първия рожден ден

тъй като Анджи още е малка и си няма малки приятелчета. Решихме да празнува с роднини, а следващата година – в парти клуб. Избрахме по-тих ресторант, за да не е много шумно и да няма прекалено много хора, за да не се стресне рожденичката. Знаехме, че кухнята в този ресторант е прекрасна, а и обслужването е добро. Една седмица по-рано уточнихме менюто, за да може, като отидем в уговорения час, салатите да са готови и масата да е подредена, преди гостите да са дошли. Всички останаха доволни и накрая всеки беше преял. Имаше, разбира се, и торта. Чудих се


каква да е тортата
Искаше ми се Анджи да може да говори добре и да си я избере сама. Накрая поръчахме две торти – едната за гостите и заведението, а другата остана за вкъщи. Едната беше украсена по приказката за Снежанка, а другата – като слонче (за късмет).

Анджи посрещна гостите, но беше малко кисела, защото сутринта покрай емоциите не се наспа добре. Гостите хапнаха и си пийнаха за нейно здраве. Направихме малко снимки и Анджи заспа уморена. За месец ноември времето беше чудесно. Денят беше много топъл и слънчев. След като Анджи се наспа, вече беше усмихната и весела, както винаги. Поигра си и с децата, които бяха в ресторанта и дари гостите с усмивки. Останаха ни прекрасни спомени, снимки и много подаръци за Анджи. Запазих и фигурките и свещичката от тортата.


Разходките през този месец бяха неразделна част от ежедневието ни. Анджи вече
иска да ходи
и всеки ден по време на разходката мама или тати я хващат за ръчички и малките крачета правят бързи крачки. Вкъщи също се разхождаме, но Анджи се държи за мебелите. Все още не смее да се пусне и да направи самостоятелни крачки.

Анджи още няма нито едно зъбче. Тя много се лигави и постоянно лапа играчки, ръчички... Когато й говорим, ни гледа с интерес и разбира какво й казваме. Когато я викаме по име, се обръща.
Миналия месец въведох в менюто на момиченцето ми месо и глутен, затова този месец не включих много нови храни.

Анджи за първи път хапна
пуешко и пилешко месо

Миналия месец яде заешко месо и този месец разнообразявах комбинациите от зеленчуци с различни видове месо. Въвеждах новите храни през 10 дни. Анджи ядеше 4 дни пюре с месо и три дни – зеленчуково пюре. Жълтък й дадох, когато навърши 1 годинка. Все още я кърмя преди всяко хранене, но това не пречи на момиченцето ми да си хапва на обяд 180 г зеленчуково или месно пюре, следобед –  150 г каша с плодове и бисквити.
Режимът на спане не се промени през този месец. Анджи спи по 40 минути два пъти на ден. Нощният й сън е 10–11 часа. Все още трудно заспива вечер.

Анджи тежи 8.200 кг и е висока 74 см. Наддала е 100 г и е пораснала с 1.5 см. Анджи се развива нормално за възрастта си. Пълзи бързичко, обръща се от корем по гръб и от гръб по корем, седи стабилно, придвижва се, като се държи за опора, прави крачки и при „подвижна” опора, т.е. мама, хваща играчки, заиграва се с тях, реди кубчета, разглежда книжки. Говори си по цял ден, когато не спи. Този месец ще й направим рутинните изследвания на кръв и урина.
Първата година на Анджи бе изпълнена с много емоции. Радваме се, че я споделихме с читателите на „9 месеца”.