Най-вълнуващата година на детето е отминала. През нея е имало много постижения и първи събития – първа усмивка, първо гукане, първо зъбче, първо изправяне, прохождане... Не се натъжавайте, че след тези 12 месеца вече няма да ви очакват бурни радости и емоции около детето. Всъщност ще се убедите, че ще има още доста “премиери”. За да са те все по-успешни обаче, нужна ще е и всеотдайната подкрепа на родителите, а и на близките.


Детето ви вече е научило, че от погледа на мама и татко може да разбере дали те одобряват постъпките му, дали му се радват, или го укоряват и му се сърдят. До този период вашата роля е била повече надзирателна. Оттук нататък ще овладявате тънкостите на възпитанието – необятно море, чрез което до голяма степен ще формирате характера и навиците на детето си. Тези първи уроци ще му останат за цял живот.

Постижения
На 2 години детето вече се движи далеч по-свободно и по-координирано, без да се клатушка. То може да тича, без да пада, да подритва топка. Отлично си служи и с ръцете. Ако му поискате някакъв предмет, подава ви го без затруднение. Детето все повече се заиграва само. Интересът му не винаги е в играчките. Понякога то дълго може да се занимава с някой домакински предмет, да го разглежда, върти в ръцете си, да “произвежда” звуци с него и да му придава различни роли... Така си създава въображаеми образи и потъва в света на фантазиите си. Всеки ден то открива колко богат на предмети е заобикалящият го свят и се стреми все повече да го опознава.
В тази възраст детето става много по-забавно. То обича да имитира – как лае кучето, как мърка котето, как клати главата си баба, как се кара мама... То добре знае, че когато е пред огледалото, вижда собствения си образ. Двегодишният малчуган се обръща, когато чуе името си, но все още не говори за себе си с “аз”.


Все по-често двегодишното дете проявява характер и дори инат – понякога се тръшка, не желае да изпълни молба на мама, отхвърля ястието, което тя му предлага, не обича да прекъсва играта си, да тръгва към креватчето за сън и пр. Много важен педагогически подход е да не се стремите на всяка цена да налагате волята си. Имайте едно наум, че не бива да формирате безхарактерна личност, която всеки лесно командва и която никога няма собствено мнение.
С всеки ден детето става по-речовито. То бързо усвоява нови думи и обогатява речника си. Може да изговаря изречения от две думи, но разбира около 300. Това число е само ориентировъчно. Най-характерните думи за тази възраст са “Дай” и “Не”. Понякога все още бедният речник създава затруднения – детето иска да ви каже нещо, но не знае още как да ви го каже, ядосва се, негодува, че не го разбирате и започва да плаче... Това са ситуации, които постепенно ще преминат, а диалогът между вас и детето ще става по-съдържателен и активен.
След като детето проходи стабилно, възможностите му да общува се увеличават. То вече има нужда и от приятелчета. В градината бързо се отправя към децата, които познава, и се включва в колективната игра.   

Домашното училище
Първите и най-важни житейски уроци детето получава от семейството. Родителите формират неговото поведение чрез одобрение или неодобрение, нежност или прекалена строгост, доверие или недоверие... Двегодишното дете разбира, че трябва да се съобразява с мнението на мама и татко, да изпълнява изискванията им (нищо, че понякога яростно се противопоставя).
Ако расте в спокойна, хармонична семейна среда, това до голяма степен ще оформи сговорчив характер на детето. Ако пък живее сред грубост, агресивност и скандали, вероятно в бъдеще и то ще има подобни прояви.
Много важно е всеки ден да предлагате на детето и порция смях. Хубавото настроение, закачливите погледи и усмивките ще го зареждат с оптимизъм и с положителни емоции. Влагайте чувство за хумор в отношението си към него. Проявявайте находчивост, въображение, нестандартно мислене. Не пестете и похвалите си. Не се въздържайте от тях от опасения да не разглезите детето. Създавайте му самочувствие – нека вярва, че може, че е обичано, оценявано...  
Ще подпомогнете физическото и психичното здраве на 2-годишния палавник и като заедно имитирате различни животни, играете на криеница, “летите”, въртите се в кръг...
 
Как да му помагате
 Активно общувайте с детето. Говорете му правилно, не на бебешкия му език!
 Осигурявайте му пространство, в което да се отдава на интересни за него занимания, “да рисува” – за целта може да жертвате част от някоя стена.
 Не му правете забележки за щяло и нещяло. Не разрешавайте обаче действия, които водят до риск.
 Стимулирайте общуването му с други деца.
 
Консултирайте се с педиатър, ако:
 Детето не може да произнася поне 10 думи.
 Не умее да изразява емоциите си.
 Не прави разлика между себе си и другите.