То стъпва на всяко стъпало и с двете си крачета. То не умее да държи добре лъжичката, с която се храни, затруднява се как точно да хване молива, за да рисува. Възможно е То все още да носи еднократна пелена или да смуче биберон. Но То вече е достатъчно голямо, за да прекарва деня си не с вас, а с нови приятелчета в яслата. А вие толкова искате да разберете какво му се случва там...



Вероятно всеки родител, чието дете посещава ясла, се пита: на какво ли си играят малчуганите, как се забавляват... Сладките мъничета сякаш пазят в тайна този свой свят. Причината е проста: те все още не умеят да разказват, а дори и „говорещите” сред тях отговарят на въпросите с няколко кратки думички. А ако се доверите на тази фрагментарна информация, ще останете с впечатлението, че децата в българските ясли всеки ден единствено и само играят на топка или редят кубчета...


А всъщност техният ден е много разнообразен. В ежедневието им въвежда Олга Жечева, педагог в софийската 57-а детска ясла „Приказка”.

Структура
Педагог като Олга Жечева има във всяка ясла. Тя съставя програмата за дневните, седмичните и месечните занимания на групите, във всяка от които сестра води заниманията. Педагогът следи развитието на всяко дете. „Практиката е доказала, че малките се развиват много добре, когато общуват с по-големи деца, затова от 20-ина години групите в яслите са смесени. Педагогическите планове обаче са различни и по време на заниманията децата задължително се разделят по възраст. Работи се и индивидуално. На всяко дете се дава отделна задача (стихче или песничка) и периодично се пита за нея. Понякога то може да изпее наученото, друг път да каже: „Ами не искам да ти пея.”


Всяка сутрин сестрите и педагогът обсъждат проблемите от предходния ден: кое дете е било по-тъжно, по-притеснено. Ако е нужно, въвежда се т.нар. „патронаж” – помощ от някого от колектива, към когото детето е най-привързано. Той му връзва салфетка, помага му да се облече... Така то се чувства по-спокойно. Подходът се използва и при адаптацията на новопостъпилите малчугани”, обяснява Олга Жечева.

Здравословни навици
Денят започва в 8 ч. с утринна гимнастика. Децата изпълняват прости упражнения за раздвижване на главата, на раменния пояс, кръста, корема. „Изпълняват”, разбира се, е доста условна дума, когато става въпрос за деца, които все още не умеят да контролират добре тялото си. През лятото гимнастиката се прави на отворен прозорец, а през зимата – в добре проветрено помещение. После децата мият ръцете си. Това е задължително, за да се предотвратят болестите на мръсните ръце. „Децата научават режима и когато лелята им каже: „Хайде сега ръчичките”, те сами  вдигат ръкавите си и едно по едно отиват тя да ги мие”, разказва педагожката.

Следва закуска, а после – сядане на гърне. В 9.30 ч. започват занимания (полезните умения се усвояват не под формата на „занятия” или „уроци”, а просто по време на „занимания”). Обядът е в 12 ч.. След храната идва ред за кратка почивка и в 13 ч. всички са в леглата. За децата до 1 ½ год. това всъщност е втора почивка за деня – те имат нужда от повече сън и затова се слагат в леглата и преди, и следобед. В помещението, в което спят, винаги има човек, който ги наблюдава. След като се събудят, в 16 ч. им се сервира закуска, а после отново имат тоалет и игри и занимания. Постоянно им се дава да пият вода, особено през лятото.

Храненето
Храненето често е трудно изпитание, заради което понякога детето се закичва с етикета „злоядо”. В яслата обаче, гледайки едно от друго, малките приятелчета нямат нужда от много убеждаване, за да се хранят. Е, разбира се, това не става с магическа пръчка. „Важно е, че в яслата детето никога не остава гладно, но не го и тъпчем, за да не се превърне храненето в нещо неприятно. Като гледат как другите си хапват, дори и злоядите се хранят. Най-добре децата се хранят на фона на класическа музика, така че тя звучи по време на обяда”, разказва педагогът.

Заниманията
Най-съществена част от времето в яслата заемат т.нар. „занимания”. Че те развиват у децата полезни умения, ориентират названията им: „Аз говоря”, „Аз мога”, ”Взаимодействие с околните”, ”Опознаване на себе си”... Всичко се учи под формата на игра.

Говорните занимания за най-малките започват от сричкуването: „ма-ма”, „ба-ба”, „Как казва патето?”... При по-големите деца освен речта се стимулират мисълта и паметта. Те разказват по картинки, рецитират стихчета.

Чрез сюжетно-ролевите игри пък 2–3-годишните се запознават с живота, като влизат в различни роли: готвят, къпят бебе, преглеждат „болен“...

Други занимания формират приложни умения – децата се учат да рисуват, да апликират, да строят, да моделират. И всичко става чрез игровия подход, но постепенно. Отначало детето се учи да държи молива, после да драска хаотично, да рисува права линия или окръжност...

Физическите занимания също са „маскирани” като игри: например децата си представят, че са подскачащи по пода зайчета.

Песничките също се учат постепенно. „Първо им пускаме записа или им изпяваме песничката. За да разбират какво пеят, преразказваме и обясняваме текста. Децата са умни и лесно запомнят”, убедена е възпитателката.

Олга Жечева разказва за изобретателността на персонала в детските заведения: „Когато времето е топло, задължително излизаме навън и сутрин, и следобед. Ако е възможно, някои занимания се водят на двора. През студените месеци забавленията са подходящи за затворените помещения: „дискотека“ или театър за всички групи, гледане на детско филмче.

В яслата детето никога не скучае. Родителите не бива да се чувстват виновни, когато го оставят там.

При всички случаи в яслата даваме на детето много повече познания за живота, отколкото то ще получи в семейната среда, защото имаме повече възможности, а това е и задачата ни. Детето се социализира. Неслучайно в детската градина се познава кое дете е ходило на ясла, и кое е гледано вкъщи. При нас малчуганите се учат да общуват, да отстъпват играчките си, да стоят на столче в продължение на 10 минути...”, усмихва се Олга Жечева.

Ана Кашкавалджиева

Позиция на професионалиста
„Като институция българските ясли са много добри и максимално се доближават до семейната среда. Държавата обаче трябва да стимулира работодателите да създават гъвкаво работно време за родителите с малки деца. Не е добре за малчуганите да идват в 7 ч. и да си тръгват в 19 ч. Да не говорим за първоначалната адаптация на новопостъпилите деца. Това е продължителен процес. Детето има нужда постепенно да свикне с обстановката, а това става, когато известно време идва за час-два, после до обяд и накрая за цял ден“, убедена е Олга Жечева.