За дневника помогна мама Нина Иванова
Времето през септември все още е много хубаво и не пропускаме всеки ден да се наслаждаваме на дълги разходки в парка. В някои дни излизаме на обяд и се прибираме вечерта. Анджи може да спи в количката. Започнахме да ходим и на нови места за разходка. Така тя се среща с различни деца, а аз обменям опит с други майки. Често си правим разходки до работата на тати – там наблизо има една голяма градинка с много деца. Паркът, до който живеем, е много голям и когато тати е в почивка, излизаме на обяд. Анджи хапва и си играе, после спи в количката и след това отиваме при другите деца.
Докато времето все още е хубаво, правим пътешествия и извън града, за да сме на по-чист въздух. Анджи много се забавлява с всичко ново, което вижда и среща.
Анджи вече стои стабилно на крачетата си, но още не иска да ходи. Лази вкъщи и като стигне до масата или до секцията, се изправя, хваната за тях. След това се държи за ръба и се придвижва до целта. Все още не смее да се пусне и да направи крачка сама. Затова пък,
като чуе музика, започва да танцува държейки се за мебелите. Много е сладка.
Започна да пълзи много бързо. Не я карам насила да ходи – когато сама реши, че е готова, тогава да направи първата си крачка.
Все още Анджи няма нито едно зъбче. Много се лигави и лапа играчките си. Все си мислим, че я дразнят пробиващите зъбки и чакаме те да се появят.
Когато й говорим, ни гледа с интерес и имаме чувството, че ей-сега ще ни отговори. Като я викаме по име, се обръща.
Анджи вече се занимава и сама с играчка, което е голямо улеснение за мама. Щом усети, че съм излязла от стаята, започва да вика и да се сърди. Купихме й играчка телефон, която записва гласа ми и като се отвори капачето, записът започва да звучи. Телефонът е като моя с капаче и идеята е, като изляза от стаята, тя да си играе с него – когато го отвори, да чува гласа ми, за да имам още малко време, преди да ме викне.
Тя обаче бързо разбра, че телефонът е заместител, а не мама
и започна да го хвърля от креватчето, щом не съм в стаята. Досега се измъквах незабелязано, но после смених тактиката. Опитах се да й обясня, че трябва да свърша нещо и след малко ще се върна при нея. Но щом ме видеше да се запътвам към вратата, Анджи започваше да се сърди. Затова се върнах на първия вариант – да се измъквам незабелязано.
От два месеца започнах да къпя Анджи в душкабината, защото вече е голяма за ваничката. Два месеца я водихме на море и там си поигра във водата. Сега някои вечери пълним ваничката й с вода и оставяме Анджи да си играе в нея преди къпане.
Този месец момиченцето ми хапна и нови вкуснотии.
За първи път яде месно пюре
Реших първото да е заешко. Съветвах се с други майки, а и прочетох, че заешкото месо е най-чисто и подходящо за първо месо в менюто на бебето. Анджи хапна заешко пюре с копър. Изчаках 10 дни и въведох и глутен. Тя започна да яде обикновени бисквити. Захраних я и с каша – 7-зърнена с глутен.
Друго ново бяха бананът и крушата, но вече като плод, а не на пюре. Анджи ги хареса.
Като всички бебета и тя обича банани
За първи път опита няколко глътки домашен сок от моркови. Досега не съм й давала пресни сокове. Смятам, че най-добре е тези сокове да се въведат към първата годинка. Всички нови храни въвеждах през 5–7 дни. Те й харесваха. Папка с апетит и вече след кърменето на обяд изяжда по 150 г зеленчуково пюре, а следобед половин час след кърмата 100 г каша и плод или плод и бисквити. С въвеждането на глутена вече може със супата да си хапва и сухар.
Режимът й на спане не се промени през този месец. Анджи спи по 40 минути два пъти на ден. Нощният й сън е 10–11 часа. Умишлено увеличих продължителността му, за да се навакса по-краткият сън през деня. Но тя все още трудно заспива вечер.
Анджи тежи 8.100 кг и е висока 72.5 см. Този месец е наддала 300 г и е пораснала с 1.5 см. Лекарката ме успокои, че е добре, жизнена е и теглото й е в нормите. Анджи по цял ден си говори, вече казва та-та, ма-ма и много други срички. Но май ще посрещне първия си рожден ден без зъбчета.