Човекът притежава пет сетива: зрение, слух, осезание (допир), обоняние и вкус. Обонянието е едно от най-слабо развитите сетива у човека. За сметка на това сме развили вкуса си до изкуството на гастрономията.


Няма нищо по-тъжно от свят без вкус. В сравнение с останалите това сетиво се развива най-лесно и най-рано в организма. За съжаление е най-дискриминираното от науката и затова е най-слабо изследвано. В последните години има данни, че вкусът започва да атрофира, но учените като че ли нехаят за това тревожно явление.

Езикът е
нашият вкусов орган
Освен че е сетиво, той участва в храносмилането и в гълтането. Без него не можем да говорим. А нали това умение ни отличава от всички животни и ни позволява да изразим с поглед, жест, мимика неказаното. Езикът участва и в подреждането на постоянните зъби, които заменят млечните. Опознаваме себе си и света около нас пак чрез него. Ето защо бебето пъха всичко в устата си – най-лесният начин за запознанство с предметите. Езикът е изключително бързо реагиращ диагностик. Когато е сух, телесната температура е повишена или човек е обезводнен, когато е обложен, има проблеми със стомаха или с жлъчния мехур или възпаление на тонзилите (сливиците). Морав е при сърдечно болните, малиновочервен – при диабетиците, подут и трудноподвижен – при коматозни състояния от различен произход. С налепи и афти е след приемане на замърсени храни и при възпалителни или вирусни заболявания.
Езикът е
мускул, покрит с леко грапава лигавица
Грапавината се дължи на вкусовите папили (брадавички), чрез които този орган осъществява вкусовото възприятие. Всяка папила е образувана от много клетки. У възрастния човек те са около 20 000 и са групирани по тип вкус. Такива папили има и по небцето, фаринкса (гълтача) и сливиците.

Вкусът на едно вещество се формира от молекули, които се разтварят във вода. В устата тази дейност извършват слюнката и езикът. Разтворимите химични вещества в различните храни и напитки определят вкуса им. Вкусовите клетки на папилите притежават микроскопични власинки. Те са истинските сетива за вкус. Приетата “химическа” информация от тях се преобразува в “нервна” и стига до мозъка, където се анализира в центъра на вкуса. Реално
мозъкът е този, който “вкусва”
Различните папили са разположени така, че на върха се усеща сладкото, в дъното – горчивото, а встрани – соленото и киселото. Има 4 вкуса. Сладкият е най-приятен. Затова злоупотребяваме с него във всяка възраст и с удоволствие. Той обаче притъпява чувството към другите вкусове и затова десерта консумираме в края на храненето. Соленият вкус се нарича основен, защото на основата му се създават много комплексни (комбинирани) други вкусове. Той се съдържа в анионите на неорганичните соли на хлора, брома... Най-чисто усещане за солено ни дава готварската сол – натриевият хлорид. А горчивият вкус обикновено идва от органични вещества: кофеин, теин, отрови. Кисел вкус ни предлагат йоните на водорода. Обикновено те са в киселите плодове: лимон, грейпфрут, кисели ябълки, вишни, къпини, домати. Този вкус се усеща мигновено и действа като токов удар. През 1908 г. в Токио е открит особен кисело-сладникаво трапчив вкус, наречен умали. Предизвиква се от супа с водорасли, но може да се появи и при консумацията на някои риби и незрели сирена.
През бременността понякога
вкусовите възприятия
драстично се променят
Това се дължи на хормоналните и психичните промени при жената, които обикновено се диктуват на ниво подсъзнание от потребностите на организма на бъдещата майка.
Без език животът е скучен, тъжен и емоционално сив, затова се грижете за него компетентно и с нужното внимание.
Какво “яде” езикът?
Всичко, защото му е вкусно. Тъй като е мускул, той става здрав и енергичен, ако има достатъчен приток на белтък и захари. Особено предпочитани от него са нетлъстите меса, млеката и млечните продукти, яйцата, соята, варивата, плодовете и зеленчуците заради захарите, които съдържат. Ежедневно може да подавате на езика и умерено количество фабрична захар. Мазнините не са му излишни, но той ги използва в малко количество. Любител е на всички растителни масла, но си “хапва” и краве масло. То е особено полезно за кръвоносните му съдове, които при него са изключително много и уязвими.
Езикът
обича всички витамини
Витамините А и Е също подхранват кръвоносните му съдове и го правят гладък. За свежестта и здравината му помага витамин С, а всички витамини от група В му осигуряват перфектна сетивност.
Най-лесно езикът си набавя всички витамини с храната. Ако менюто е разнообразно и включва вкусни и пресни храни, при този орган няма да има проблеми.
Езикът обича и микроелементите – магнезий, калций, фосфор, йод. Бременните и родилките знаят защо им е нужен магнезият. Той успокоява не само мускулите на матката и сърцето, но и мускула на езика. Магнезий съдържат всички зърнени култури, ядки, банани, тъмнозелени зеленчуци, смокини, картофи. Освен това този микроелемент подпомага обмяната на калция и витамин С. Той е антистресов минерал. Калцият укрепва мускулите, т.е. нужен е на езика и ще си го осигурявате с мляко, млечни произведения, соя, сардини, броколи, различни видове зеле.
Не обезводнявайте езика, за да не става сух, грапав и лепкав. Пийте течности и вода – 1.5 л вода дневно и 1 л течности от храните.
Езикът
не обича алкохол
но малко вино го прави по-гъвкав и при ядене, и при говор. Както е и при сърцето – инфарктът спохожда пиячите, алкохолиците и върлите въздържатели, но пази тези, които пийват по малко: чашка при случай или 1–2 глътки всеки ден. Враг на езика е никотинът, защото притъпява чувствителните му папили и придава неприятен вкус на храните и напитките. Ако сутрин първата ви приета “храна” е кафе с цигара, направо го изтезавате. Доказано е, че след 5–6 години пушене вкусовите възприятия значително намаляват.
Езикът е нежен орган и трябва
да се грижите за комфорта и хигиената му
Развалените зъби го нараняват, а възпалителните процеси в организма влияят на микрофлората му. Приемът на замърсени храни го “разболява” и той реагира бурно с афти, които са болезнени и опасни. Ако му предложите по-твърда, кисела и лютива храна, когато е възпален, дъвченето става невъзможно. Затова лекувайте инфекциите в устата и не приемайте храни и напитки със съмнителна хигиена и произход. След всяко ядене изплаквайте устата с няколко глътки вода. Използвайте съвременните четки за зъби, които почистват и езика. Дъвчете освежаваща, несъдържаща захар дъвка. Ежедневно приемайте твърди, но и течни храни. Прекомерното дъвчене, което изискват твърдите храни, и дългото говорене изморяват езика като всеки друг мускул. В първия случай той вече не е взискателен и храната, почти несдъвкана, отива към стомаха, а във втория – започвате да грешите думите или да ги произнасяте завалено. Езикът обича да го поглезвате с бонбон – шоколадов, желиран... Вкусовите папили са пристрастени към шоколадовите и плодовите бонбони. Вкусват ги и веднага сигнализират на мозъка, че са изключително доволни. Той им отвръща с образуване на хормоните на щастието – ендорфините, от които цялата ще сияете.
Всеки възприема вкусовете по различен начин, затова езикът на всеки е необозрим свят, който изисква грижи, любов и внимание. Пазете го!

Д-р Милка Жижанова – Милушева        
диетолог