Една задачка за мама и татко: ако бебето е гладно пет пъти на ден, колко пъти ще изпита това чувство за шест седмици? Отговорът е 210 пъти.

В началото в живота на кърмачето доминира едно състояние – глад. През първите шест седмици то сигнализира за това 210 пъти, рита с крачета и плаче. След което идва нещо прекрасно – нежен, познат глас го вика по име и гневът изчезва. Мама вдига бебето на ръце, то усеща познатия мирис и след малко мъчителният глад отстъпва пред поемането на топлото мляко. Бебето лежи в силни, сигурни ръце, първо суче с настървение, след това все по-спокойно, прави кратки почивки и наблюдава лицето, надвесено над него. Щом се появи това лице, тревогата и всичко лошо изчезват.

Ето как задачата за първите шест месеца става малко по-сложна:
210 х глад + 210 х внимание + 210 х ситост = доверие и близост.
Животът показва, че за да станат силни и уверени, децата се нуждаят от голям положителен опит. 24 часа в денонощието родителите са на разположение на своето бебе. През тези 24 часа то натрупва ценен опит: ако плача, мама ще дойде при мен и ще ме успокои, татко ще ми смени пълната пелена, мама и татко се смеят, когато ме видят, и ме стоплят, когато ми е студено...

Всекидневните контакти между родителите и детето са много важни. От тях до голяма степен зависи бъдещото му физическо и психично развитие. От голямо значение е дали се проявява отзивчивост към желанията на мъничето, доколко сериозно се подхожда към неговите потребности и достатъчно ли се задоволяват те.

Проучванията показват, че вълшебният път към прекрасното съжителство с бебето е съпричастността – умението на възрастните да се поставят на мястото му. Нещо, което всъщност мама и татко няма защо да учат, тъй като природата им е заложила умения и те автоматично правят много от това, което е добро за бебето. Те му говорят, галят го, люлеят го на ръце, играят с него...

От какво има нужда бебето, зависи преди всичко от етапа на психичното му развитие. През първата година емоционалният свят се променя шеметно. Има обаче три характерни периода.

Знам къде съм
1–3-и месец. През първите седмици, още преди да започне да установява контакт с поглед, бебето придобива усещането за това, което психолозите определят като "появяващия се Аз".
В миналото се е смятало, че новороденото е като чист бял лист и че то се възприема като едно цяло с майка си. Днес се знае, че и съвсем малкото бебе може да прави разлика между себе си, хората, които се грижат за него, и непознатите. Ако вляво и вдясно от главата на тридневно бебе се поставят подложки за кърмене на майка му и на друга кърмачка, то обръща глава към познатия майчин мирис.
Към края на третия месец бебето си създава някакво мисловно изображение на хората, с които често общува. Начините, по които близките го успокояват, движат се, говорят, играят с него, са все детайли от неговия модел за мама, татко, кака, баба.

Знам кой съм
4–9-и месец. Детето вече се преживява като отделно същество със свои потребности. То има памет за възприятия, движения, събития. От всичко това развива реакцията си за очакване. Разбрало е, че когато плаче, някой ще дойде и ще се погрижи за него и е разочаровано, ако това не се изпълни.
Още след 3-ия месец кърмачето знае какво може да очаква от контакта с познати хора, установен дори само с поглед. То се разстройва, ако те не му се усмихват или не му говорят.
Бебето, което плаче дълго и силно, за да привлече внимание върху себе си, свиква с плача. Той остава неговото средство за общуване дори когато вече може да се изразява и с думи.

Знам какво искам
9–15-и месец. На тази възраст бебето е разбрало, че както то, така и останалите имат чувства и могат да ги изразяват. То се усмихва, когато го закачат, но ако го дразнят или нещо не му харесва, ясно показва недоволството си. Детето се ослушва и утихва, когато гласовете на родителите му звучат ядосано.
Ако се срещне с нещо ново, мъничето изпитва смесица от страх и възхищение. В такива моменти то изпитателно наблюдава реакцията на околните и най-вероятно си задава въпросите: дали трябва да се страхувам? Това смешно ли е? Едва когато лицата на мама и татко изразяват спокойствие или се усмихват, то се осмелява да задоволи любопитството си и да проучи непознатото нещо.
Всъщност равенството в новата задача е съвсем просто:
защитеност=сигурност.

Стъпки към доверието
През първата година от живота си детето има нужда от постоянната близост на един човек. Най-често това е майката. Тя е единствената, която то познава още преди раждането. Това обаче не означава, че бебето не може да получи усещането за сигурност и от други хора. Първият, който по право се вмъква в тесния кръг на майката и детето, е таткото. Колкото повече отзивчивост към потребностите на детето проявява той, толкова по-бързо ще успява да го успокоява и да се грижи за него не по-зле от мама. Няма никакво значение, че държи шишето по друг начин или че пее фалшиво песничките, важното е бебето да му показва, че се чувства добре в неговата компания.

Ако обаче се налага в отглеждането да се включат баби и дядовци, това трябва да става постепенно. По принцип колкото по-познати за бебето са хората и обстановката, толкова по-бързо то свиква с тях.
В детските ясли на малкия човек са му нужни 3–4 седмици, за да си изгради доверие към персонала.
Родителите би трябвало да наблюдават внимателно поведението на детето в присъствието на трето лице – дали е весело и непринудено, откликва ли на поканите за игра, оставя ли се да го утешат. Ако има поносимост, няма никакви пречки дори неколкомесечното бебе от време на време да се поверява на грижи извън най-близкото му обкръжение.