През първата си година вашето слънчице извървява една огромна крачка в развитието си. Това му доставя удоволствие. Игрите с тялото (“Друс-друс, конче…”) въодушевяват децата след 3–4-месечна възраст. Най-хубавото е, че чрез постоянното повтаряне доверието на детето укрепва. То може да разчита, че в определен момент се случва винаги едно и също нещо. След 6-ия месец игрите на криеница носят голямо удоволствие – таткото изчезва зад хавлията, топката се търкулва под леглото. При това детето научава, че предметите са “тук” и когато не се виждат.
Спокоен сън – има ли го?
Някои деца спят непробудно още на третата седмица, други не могат да постигнат това и на четири години. И при двата случая няма нищо необичайно. Факт е, че много деца се нуждаят от помощ, за да имат добър сън. (Между впрочем, както и много родители.) Има достатъчно литература по въпросите на съня и възможностите детето да се приучи към него. Резултатите от прилагането на съветите на специалистите са много добри, стига родителите да са последователни и да имат здрави нерви…
Владеене на тялото и сръчност
През първата година трогателно безпомощното кърмаче се превръща в мобилно малко дете. Още на три месеца бебето може да държи главата си, когато лежи на корем и се подпира на предлакътниците си. Три месеца по-късно главата му не се килва назад, когато от положение на гръб го вдигнете да седне. Сега то започва целенасочено да протяга ръце, за да хване някоя играчка или дрънкалка и прехвърля предмети от едната в другата ръка.
На девет месеца детето може свободно да седи, то се търкаля и пълзи по пода. На около 12 месеца децата се изправят за първи път на собствените си крака, макар и доста нестабилно. Допреди няколко години се смяташе, че пълзенето е необходимо за правилното развитие на детето. Днес е известно, че 10–13% от кърмачетата прескачат тази фаза. Смята се, че те провеждат един вид умствена тренировка – учат чрез наблюдение и така узряват за първата си крачка. През този период предметите се изследват старателно с устата, пръстите и очите.
Възприемане, говор, мислене
Бебетата са умни. Много рано те се научават да заявяват желанията си. На три месеца детето плаче по различен начин в зависимост от повода (глад, гняв, скука) и изисква решение на проблема си. То хълцука, смее се и върти мама и татко на малкия си пръст.
На шест месеца детето бърбори с различен тон и може да преценява настроението на околните. То е напълно наясно дали мама е весела, или тъжна. На девет месеца детето започва да свързва предметите и опита си с думи – столът е стол и на него може да се седи, печката е печка и тя може да е много гореща. То съставя по-дълги вериги от срички (га-га-га-га или ра-ра-ра-ра).
Самостоятелност и общителност
Още на три месеца бебето установява контакт с поглед, при което върти главата си съвсем целенасочено. То се радва, когато го заговорят, усмихва се на познати и непознати и се учи все по-добре да ги различава.
На около осем месеца започва фазата на страха от непознати. Не е повод за тревога – след време ще премине. Оттук нататък детето ви научава нещо важно – то знае на кого винаги може да разчита.