Още от първия си ден бебето ви е готово да общува с вас. Как може да развивате уменията, от които то ще се нуждае по-късно.


Говоренето, слушането, четенето – това са все важни умения за училището и след него. Мит обаче е, че детето започва да се учи да говори, когато започне да пълзи, или че се учи да чете в първи клас.

Комуникацията се отнася до цялата информация, която предавате на детето си чрез думи, звуци, жестове. Тя може да обхваща всичко – от пеенето до даването на знаци. Това включва първата дума на бебето и първото му бърборене. Може да е прочитането на думата “котка”, а също и разпознаването на любимата му дрънкалка.
Ранното комуникиране е пряко свързано с развиването на по-късните умения на детето, от четенето до работата с компютри. За да се разбере защо общуването е толкова важно за развитието на детското мислене, добре е да се знае какво прави мозъкът на малчугана с всички тези думи, които изпращате към него.

Какво става в малката му глава?
От първия миг в живота на новороденото структурата на неговия мозък започва да се променя, улавяйки всичко чуто в зависимост от езика. Само за няколко години детето овладява звуци, думи, значения благодарение на невероятно сложната програма на мозъка, който разгадава и сортира звуците.
Ако бебето ви слуша всеки ден говор на български, мозъкът му обработва и по-късно възпроизвежда звука на думите и граматичните образци. На 1-годишна възраст то загубва способността да намира и да произнася звуци, които липсват в майчиния му език.

Какво се случва?
Звуците, чути през деня, подсилват невроните, които са настроени към тези специфични звуци. Невроните, които не получават сигнали, не вземат участие или преработват образците от майчиния език, на който се говори в семейството. Бебето, което през първата си година постоянно слуша повече от един език, може да почне да разбира двата езика, тъй като то има способността да улавя звуците на какъвто и език да са произнесени.

Ранни “разговори”
Развитието на езика започва още в утробата, когато плодът чува отделните интонации и долавя майчиния глас (и в по-малка степен гласа на татко и на околните, както и други звуци, например музика).
След раждането бебето ясно чува някогашните приглушени гласове и наблюдава как работят устата и езикът, за да произведат специфичните звуци. По-късно, когато придобие контрол над гласните си връзки и дишането, бебето започва да имитира това, което чува и вижда. Затова да разговаряте с бебето е не само приятно занимание, то е ваше биологично задължение.
Проучвания показват, че още от раждането бебетата имат свои предпочитания:

  • човешкия глас пред всички останали звуци;
  • майчиния глас пред всички други женски гласове;
  • интонацията и тоновете на майчиния език;
  • позната музика (включително музиката, която са слушали често в утробата).

    Разбира се, докато бебето се мъчи да разгадае майчиния си език, вие с таткото се опитвате да интерпретирате неговия език – плача. Чрез хлипането и ридаенето то ви изпраща най-важните послания – глад, умора, страх или просто нуждата му да е с вас. Ако с времето успеете да разгадавате значението на плача и реагирате бързо, ще показвате на бебето колко важен е езикът. Същото се отнася и за реакциите ви на бебешката усмивка, която обикновено започва от четвъртата седмица. Вашата реакция ще подскаже на бебето, че може да използва звуците, за да изразява потребностите си и те да бъдат удовлетворени.

    Стимули за мозъка
    Има няколко лесни начина да стимулирате говорното развитие на детето си.
    От раждането до 6 месеца

  • Използвайте помощни средства – акцентиране на произнасянето на някои думи, което може да привлече вниманието на бебето.
  • Говорете често през деня, като описвате нещата, които бебето наблюдава, докато го храните или играете с него. Старайте се то да вижда устата ви, докато му говорите.
  • Пускайте музика по различно време и пейте лесни песнички.
  • Показвайте му книжки с картинки с лица на хора и описание на части от тялото като очи, нос, пръсти.
  • Показвайте му картинките и ги описвайте, след което показвайте същите части на вашето тяло и го карайте да ги докосва.

    От 6 до 18 месеца

  • Вече може да говорите с нормален тон и към досегашните занимания да прибавите нови.
  • Произнасяйте името на някой предмет, докато го посочвате.
  • Описвайте характеристиките на предмета – например голям, червен, горещ.
  • Показвайте обекти, които са еднакви или различни – гладък, грапав, отворен, затворен...
  • Описвайте човешки чувства.
  • Поставете на таблата на столчето за хранене малки парченца хляб или банан, за да се упражнява бебето да ги хваща и да развива фината си двигателна активност.
  • Всеки ден поставяйте различни вещи от дома, за да може детето ви да ги съчетава като чифт или по подобие – чорапи или обувки, плодове и зеленчуци. Говорете за цветовете и формата им.
  • Всеки ден му четете. Докато четете, оставяйте го да обръща страниците. Играйте, като си преправяте гласа и имитирате звуците на някое животно. Подканяйте го да участва, като го питате какво казва кучето или го накарате да показва изобразените в книгата обекти. Четете по много пъти една и съща книга.

    От 18 месеца до 3 години

  • Гледайте детето в очите, докато му говорите, за да се уверите, че ви разбира.
  • Пейте му песни с прости движения, които кореспондират с думите.
  • Правете се, че разговаряте по телефона с него – с истински телефон или с играчка. Използвайте разговора за запознаването с нови думи.
  • Използвайте вещи от дома, за да играете на магазин или ресторант. Изберете кутии с храни, които използвате често, и вижте дали то може да произнася имената им.
  • Докато четете, задавайте въпроси на детето, например: “Какво мислиш, че ще стане сега?”
  • Нахвърляйте заедно на лист хартия някаква кратка случка. Ранните опити за писане ще накарат детето да разбере, че надрасканите “думи” имат значение – важен етап в развитието му.

    Готовност за училище не означава, че детето е способно да чете и пише на 3 или 4 години. Родителите често хвърлят много усилия да научат малчугана на тези умения, но в действителност той ще бъде обучен от учителите, когато му дойде времето. Готовност за училище е детето да постъпи в детската градина здраво, с мозък, подготвен за учене. Постигането на тази цел не е толкова сложно. Просто трябва да правите най-естествените неща – да пеете и да говорите на детето и да му осигурявате обич и постоянни грижи.