В основата на детската игра е заложената у всеки способност за подражание. Първите, най-лесни за изпълнение прояви са, когато бебето радостно пляска с ръчички, след като му покажете как да маха за довиждане, или повтаря чути звукосъчетания (към 8-ия месец). Отначало малкото дете извършва по-прости действия с предмети. През втората година започва да възпроизвежда някои дейности, които вижда от възрастните около себе си: опитва „да храни” куклата, “подкарва” колата, слага си червило като мама... Постепенно игрите му се разнообразяват. То започва да включва в тях и въображението си. С негова помощ преобразява значението на предметите около себе си според това какво иска да изобрази – капакът на тенджерата става “волан на камиона”, който малкият шофьор кара... След време идват т.нар. сюжетноролеви игри, чрез които децата обичат да се превъплъщават в различни роли. От 2-рата до 7-ата година въображението е в своя пик.

Стимулатор на развитието
Играта има важна роля за развитието на детето. Чрез нея то неусетно се самовъзпитава и разгръща своите наклонности. Както казва психологът Едуард Клапаред: “То играе в настоящето, а се готви за бъдещето.”


През годините, изпълнени с игри, се развиват всички важни страни в психиката на порастващото дете.
 Играта дава възможност на детето да изразява своите емоции и така да се освобождава от натрупаното напрежение. Тя го зарежда с добро настроение и с жизнена енергия.

 Играта го учи на много и различни умения. Задоволява познавателните му изследователски интереси (то разглобява до най-малкия детайл новата си играчка, за да разбере какво има “вътре”).
 Играта стимулира мисленето и търсенето на решения – как да се действа при възникващи проблеми.
 Чрез играта детето става по-общително, по-лесно се социализира. Когато играе с връстниците си, осъзнава, че трябва да се съобразява с техните желания, готово е да отстъпва, става по-сговорчиво и така се учи на самоконтрол.
Докато непринудено общува с други деца, усъвършенства и своята реч, изразява се по-правилно, по-богато.
Когато има силно желание да играе на някоя интересна игра, детето само си поставя цел и подчинява волята си на нейното изпълнение, като самокритично оценява резултата.

Средство за диагноза
Психолозите отдавна използват наблюденията над детската игра за диагностициране на интелектуалното развитие и на емоционални проблеми при малките. От значение за психолога е какво ще му разкаже родителят, как той ще опише игрите на своето дете. Като съпостави всички факти – получената информация и своите лични наблюдения, специалистът (психолог, лекар...) оформя своето заключение. По един начин играе и ползва играчките си изоставащото в умственото си развитие дете, по друг – аутистичното. При децата с увреден слух, при които не може да се определи умственото ниво по състоянието на неразвитата им реч, играта е особено ценен ориентир.
Играта дава много полезна информация за скрити, несподелени с думи психотравмени преживявания на малките деца. В игрите си те често пресъздават сцени на малтретиране (особено сексуално), за които не смеят да разкажат, защото насилникът ги е заплашил. Различни страхове намират своето обяснение, ако детето постоянно преповтаря едно и също събитие – “Идва пияницата! Сега ще ни пребие...”.
В детските игри ясно проличават взаимоотношенията в семейството. Един конкретен пример. Майката е разведена и живее с друг мъж. Възниква проблем с бащата на детето – момиченце на 5 години. Майката не желае да изпраща дъщеря си в далечния град при другите роднини. Уверява ме, че нейният партньор е “много грижовен, обича момиченцето като свое дете”. При инсценировка чрез кукли детето съвсем непринудено демонстрира колко безразличен към него е този мъж. То даже не му казва “татко”, упорито го нарича по име, макар че той отдавна живее у тях.
Много от различните проблеми, появили се при дете, което посещава детска градина, се разпознават в игрите му. В тях често звучат похвални или наказващи реплики, изречени от персонала. Красноречиво се пресъздават и отношенията с някое приятелче.

Психотерапия
Целта на всяка психотерапия в детството е да се намери оптимално, по възможност най-доброто решение на емоционалните проблеми. В това отношение играта е много подходящ метод, чрез който може да се помогне на по-малките деца. Има обаче едно важно условие, което трябва да се спазва – възрастният, психотерапевтът не бива директно да се намесва в хода на играта, а само трябва да създаде подходяща обстановка. Това означава да предразположи детето с добронамерено отношение и да предостави подходящи играчки – кукли, животни, предмети от неговата среда и обичайното му обкръжение в ежедневието, а също и пособия за рисуване.
Игротерапията е особено ефективна за преодоляването на дълготрайни детски страхове. При този метод са възможни два подхода. Ако детето е било свидетел или участник в автопроизшествие например, това събитие неколкократно се отиграва в спокойна, безопасна обстановка, докато се омаловажи инцидентът и страхът се изживее. Другият подход е да се пресъздаде случилото се, но без да се стига до травмиращия финал, а да се отиграе благополучен край.
Чрез игра може да се помогне и при наличие на чувство за малоценност. То може да е породено от хронично заболяване, лошо отношение от страна на връстници или на близките. На детето се дава възможност да влезе в ролята на силна личност или пък чрез фантазията си да изпълни някакви неизпълними желания. Така психотерапевтичната намеса чрез игра изпълнява компенсаторна функция. Детските рисунки се използват аналогично на инсценировките, в които главен герой е детето.
Много важно е да се знае, че за да се повлияе благоприятно и да се отстрани някакъв емоционален проблем в детството, не може да се разчита единствено на игротерапията. Ако в основата на проблема е хронично заболяване, нужна е намесата и на други специалисти и трябва да се въздейства комплексно.
От изключително значение е при терапията да се ангажира и семейството. Фамилна психотерапия се налага в случаите, когато детето има проблемно поведение и се установява, че корените за това са в нездравия семеен психоклимат, в лошите взаимоотношения между близките роднини. За да се получи обаче резултат, наистина трябва цялото семейство искрено да желае атмосферата в дома да се подобри. За съжаление в много случаи този метод не може да помогне – ако родителите се ненавиждат и им предстои раздяла. Както се знае, минусите от нея остават за сметка преди всичко на детето...
Децата винаги имат нужда от игра. Особено важно е тя да е спонтанна, а те да се чувстват свободни в изявите си и да получават истинска радост от това занимание. Не се намесвайте и не ограничавайте без съществени основания тази увлекателна дейност. Не забравяйте, че в забързаното ежедневие всяко дете отрано е натоварено с много видове обучение и със съмнително полезни развлечения. Като се прибавят към тях и нездравословният режим на хранене и обездвижването, не са изненада появата на болестни отклонения, доскоро почти несрещани в по-ранната детска възраст.


Грижете се за емоционалния комфорт на своето дете! То може да изживява най-пълна радост единствено в своите игри.

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог