Кое дете е инфантилно?
Характерно за инфантилните деца е, че различните сфери на тяхното развитие нямат еднаква степен на зрялост – т.е. развиват се дисхармонично.


Сред тези деца има и такива, които са с добра интелигентност или пък са надарени в някаква област. Те правят впечатление с умствените си способности или талант, но наред с това в сравнение със своите връстници си остават незрели в емоционалната сфера и в поведението си. Държат се като по-малки деца, а и по-лесно общуват с по-малки. Някои от инфантилните деца са склонни да си фантазират разни небивалици под влияние на друг – на телевизията например, като по този начин компенсират непостижими желания. Често недоброжелателни връстници ги манипулират: “Сега, като се върнеш у вас, из къщата ви ще пълзят много змии – аз ги изпратих, за да те ухапят...” Потърпевшото е 8–9-годишно момче, което постоянно е жертва на издевателствата на свои злонамерени съученици. То има богато въображение, рисува добре, но все още не може да осъзнае колко нелепи и неизпълними са подобни заплахи.

Обикновено близките са склонни към свръхпротекция на такова дете, защото се страхуват за него, тъй като то е наивно, доверчиво, лесно се поддава на внушения и не е достатъчно самостоятелно. В стремежа си да го закрилят те, без да съзнават, прекаляват с щаденето му. Така обаче още повече задържат неговото социално съзряване. Когато дълго време близките осигуряват защитен “чадър” на детето, то трудно ще си създаде умения да се адаптира към разнообразните житейски промени. А това ще се окаже пречка да реализира пълноценно своите потенциални възможности.

Има и инфантилни майки
Макар и не много често, срещат се и инфантилни жени. Някои от тях са много млади (13–15-годишни) и не са достатъчно съзрели, за да поемат и изпълняват задълженията на майчинството. Други запазват своята  инфантилност, която с времето става все по-несъвместима с възрастта им. Трети пък са отгледани като такива – прекомерно са щадени и глезени в своя дом, оформили са се само като консуматори на грижите и любовта на другите. Те си живеят добре егоцентрично, зад щита на своята “детинщина”.


Инфантилната майка може да се любува на своето бебе и да играе с него като с кукла. Тя се забавлява с детето си, ако й се прииска, но не е в състояние да създаде истинска емоционална връзка помежду им.
Един конкретен случай. Млада жена, винаги щадена в своя дом, и след брака продължава да се вълнува единствено от мода и изкуство, а съпругът й (доста по-възрастен) и лелите й изцяло бяха поели грижите за дома – чистят, готвят и пр. Тя така и не беше разбрала навреме защо детето й – първокласник, не се прибира веднага след училище, дори не ходи там всеки ден, а се мотае по улиците. Момчето се чувстваше самотно, без подкрепа, говореше, че най обича един свой братовчед. А в училището вече се бяха насъбрали куп проблеми, докато мама “кукла” само се забавляваше.
Ако инфантилната майка трайно остане такава, с това в някои случаи принуждава порасналите й деца да я поемат под своето крило. Те трябва да й угаждат, да се съобразяват с нейните капризи, да изпълняват нейните задължения. Такива деца, преживели емоционално ограбено детство, по-късно продължават да се чувстват натоварени и раздвоени между безпомощното “мамче” и собствените си грижи и потребности от личен живот.
Ще подчертая, че в моята многогодишна практика повечето майки, които съм срещнала, са били любещи и отговорни. А голяма част от тях – дори прекалено всеотдайни.

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог