На кого не му се е случвало бързо да се върне вкъщи, за да провери дали е изключена ютията, дали е заключена вратата...?!



Страх или болест
Има хора, при които натрапливите мисли и съмнения са болестно състояние. То се нуждае от лечение, защото е вид психично заболяване. Засегнатите от него не могат да се отърват от страховете, че неволно причиняват злини на себе си и на околните. Те живеят в постоянна тревожност от евентуално разболяване, от автомобилна катастрофа, от това, че могат да забравят нещо много важно, и от какво ли  още не... Обикновено натрапливите мисли са последвани от действия. Сред най-честите са непрестанно миене, чистене, подреждане, безкрайни проверки и пр. Повечето засегнати от манията съзнават безмислието на действията си, но обсебващият страх ги кара отново и отново да се въртят в омагьосания кръг.


Коренът
В основата на възникналото заболяване са множество психични и невробиологични фактори. За появата на натрапливите мисли и действия може да допринесе прекалено строгото и морализаторско възпитание на детето и юношата. Имат принос и търканията в отношенията между партньорите. Факт е, че през бременността страховете обикновено се засилват, защото се добавя чувството за отговорност към нероденото.
Натрапливите мисли често съпровождат следродилната депресия, от която страдат 1–10% от родилките. Те постоянно се тормозят, че не са съвършени майки и могат да причинят нещо лошо на детето си. Непрестанните страхове ги изтощават и отчайват.


Лечение
С лечението на натрапливите мисли и мании задължително трябва да се заеме опитен специалист, на когото болната има пълно доверие. В основата на терапията е страдащата съзнателно да се подлага на ситуации, които водят до натрапливи мисли, без при това да извършва обичайните принудителни действия. Ако например изпитва страх от болести, да е принудена да докосва дръжката на вратата, без след това да мие ръцете си. Ако проверява заключването или изключването, да напуска жилището, без да го прави. В началото тези действия се извършват под контрола на лекаря, но след това обсебеният от маниите трябва да повтаря тормозещите го ситуации, докато почувства, че страхът му го напуска. По този начин той разбира, че може да преодолее безпокойството си и без принудително действие. Дори и да не е напълно излекуван, вече постепенно ще може да се радва на живота.

Д-р Ирена Дамянова
психиатър