Как да говорим с децата за емоциите? Ася и Марина от ElaraKiddo за страха, гнева и силата на играта

Има деца, които споделят повече, други по-малко, трети не умеят да говорят за чувствата си. А как да научим детето да разпознава какво чувства? Кога е моментът да започнем да говорим за страх, срам, гняв или разочарование? И как да приемем емоцията, без да приемаме всяко поведение, което идва с нея?

За тези въпроси разговаряме с Ася и Марина - две прекрасни майки и приятелки (още от гимназията!), които превръщат опита си като родители в ElaraKiddo - цял игрови свят, създаден около детските емоции. 

Момичета, за тези, които не ви познават и още не са се докоснали до игрите за емоционална интелигентност ElaraKiddo - разкажете ни!

Ние сме Ася и Марина - две жени, две майки и приятелки още от осми клас. Познаваме се от толкова дълго, че сме преминали заедно през различни етапи от живота, а майчинството беше един от онези, които променят всичко.

Когато станахме родители, открихме колко много любов, радост и смисъл има в това да отглеждаш дете, но и колко въпроси възникват по пътя. Искаме децата ни да растат уверени, спокойни и способни да разбират себе си, но невинаги знаем как да им помогнем да назоват това, което се случва вътре в тях.

ElaraKiddo се роди именно от това желание – да създадем нещо, което помага на родителите и децата да се срещат не само в ежедневните задачи, но и в света на чувствата.

Нашите деца, Дарина и Даниел, бяха първите ни вдъхновители и най-важните ни малки валидатори. Искахме да създадем продукт, който бихме използвали самите ние у дома - смислен, красив, увлекателен и най-вече създаващ възможност за истински разговор.

За нас ElaraKiddo не е просто игра. Това е лична мисия, родена от приятелство, майчинство и вярата, че емоционалната грамотност е един от най-ценните подаръци, които можем да дадем на децата си.

Кога да започнем да говорим с детето за емоциите му и как този разговор се променя с възрастта?

Много по-рано, отколкото често си мислим. Още от най-ранна възраст детето има емоции, дори когато все още няма думите, с които да ги назове. Плачът, усмивката, търсенето на близост, отдръпването или бурната реакция са неговият начин да ни каже нещо.

В началото нашата задача е да бъдем до него, да разпознаваме сигналите му и постепенно да му помагаме да свързва преживяването с думите: „Май си разочарован“, „Изглежда, че те е страх“, „Много ти се искаше да останеш още“.

С порастването разговорът може да става по-задълбочен. Детето започва да разбира, че различни ситуации пораждат различни чувства, че понякога изпитваме няколко емоции едновременно и че можем да избираме как да реагираме, дори когато не избираме какво да почувстваме.

Важно е да не превръщаме това в урок, за който детето трябва да се подготви. Емоционалната грамотност се изгражда в малките моменти – когато някой му вземе играчката, когато се страхува от нещо ново или когато е толкова развълнувано, че трудно се успокоява.

Не е необходимо да чакаме детето да има проблем, за да говорим за чувствата му. Точно както го учим да говори, да се храни и да общува, можем постепенно да му помогнем да разбира и собствения си вътрешен свят.

Къде е границата между приемането на емоцията и поставянето на граници?

За нас това е едно от най-важните разграничения в родителството: всички емоции са допустими, но не всяко поведение е приемливо.

Детето има право да се ядосва, да ревнува, да се разочарова, да изпитва завист или да не харесва някого. Нашата задача не е да го караме да се чувства виновно за тези преживявания, нито да очакваме винаги да бъде мило, спокойно и усмихнато.

Но приемането на емоцията не означава, че приемаме всяко действие, породено от нея.

Можем да кажем: „Разбирам, че си много ядосан. Имаш право да си ядосан, но няма да ти позволя да ме удряш. Нека намерим друг начин да покажеш колко си ядосан.“

Така едновременно даваме на детето две много важни послания: „Това, което чувстваш, има значение“ и „Аз съм тук, за да ти помогна да се справиш, но има граници, които трябва да спазваме“.

Особено в силен емоционален момент детето невинаги може да чуе дълги обяснения. Понякога първо е необходимо да осигурим спокойствие и безопасност, а разговорът да дойде по-късно.

Не е нужно да избираме между близостта и границите. Децата имат нужда и от двете – от възрастен, който приема чувствата им, и от възрастен, който им помага да се научат да ги изразяват по безопасен начин.

Защо играта може да бъде по-естествен начин за разговор за чувствата?

Понякога, когато попитаме детето „Как се чувстваш?“ или „Защо направи така?“, то просто не знае какво да отговори. Друг път знае, но не е готово да го сподели. А понякога самият въпрос му звучи като очакване да даде правилен отговор.

Играта променя това. Тя създава пространство, в което детето може да изследва чувствата си, без да усеща, че е подложено на проверка. Когато говорим за герой, който се страхува, или за ситуация, в която някой изпитва срам, детето може по-лесно да се припознае, да сподели собствен опит или просто да наблюдава и да слуша.

Играта естествено намалява напрежението и дава възможност разговорът да се развива със собственото темпо на детето. Понякога то ще разкаже нещо лично, друг път ще измисли история, а понякога просто ще се забавлява. Всичко това е напълно нормално.

Именно това е философията на ElaraKiddo – да не превръщаме емоциите в поредния урок, който детето трябва да научи, а да ги направим част от нещо приятно, споделено и естествено.

Защото понякога най-важните разговори не започват с въпроса „Какво ти има?“, а с едно „Хайде да поиграем“.

Какво ви липсваше като майки и как се появиха къщичките на ElaraKiddo?

Идеята за ElaraKiddo се роди от един много личен въпрос: как можем да помогнем на децата си да разбират по-добре собствените си емоции, без да превръщаме това в поредното задължение за тях и за нас като родители?

Като майки усещахме колко важно е да говорим с децата за чувствата им, но и колко трудно понякога е да намерим точните думи, подходящия момент и начина, по който разговорът да бъде естествен за тяхната възраст.

Искахме инструмент, който да ни помага да започнем този разговор дори когато не знаем откъде да тръгнем. Нещо, което да събира детето и родителя около общо преживяване, вместо да ги поставя в ролите на учител и ученик.

Така се появи ElaraKiddo – свят от шест къщички, всяка посветена на определена емоция: Страх, Срам, Скука, Превъзбуда, Обич и Отвращение.

Всяка къщичка има собствен герой, карти с въпроси и ситуации, игрови елементи и част от общата карта на Света на емоциите. Докато играят, децата се движат по игровото поле, отговарят на въпроси, разказват, разсъждават и откриват различни гледни точки.

Шестте къщички могат да се съберат в общ свят, но всяка има и собствено присъствие за самостоятелна сюжетна игра.

За нас беше важно продуктът да бъде не само образователен, но и красив, осезаем и привлекателен за детето. Искахме то да може да докосне своя герой, да влезе в неговата история и да създава собствени сюжети.

Вярваме, че децата не се нуждаят от още един човек, който постоянно да им обяснява какво трябва да правят. Те имат нужда от възрастни, които да им помогнат да откриват света – включително света вътре в самите тях. А играта е прекрасен начин да го направим заедно.

Как превърнахте страха, срама и другите емоции в игра и с чия помощ?

Това беше една от най-интересните и отговорни части от създаването на ElaraKiddo.

Когато работиш с детските емоции, не е достатъчно да измислиш интересна игра. Трябва да помислиш какво послание ще достигне до детето, как то може да разбере дадена ситуация и дали въпросът ще отвори пространство за разговор, вместо да го накара да се почувства оценявано.

Затова подходихме към съдържанието с помощта на психолози. Искахме ситуациите да бъдат близки до детския свят – приятелство, отношения с другите деца, непознати преживявания, разочарования, вълнение и ежедневни моменти, в които емоциите се появяват съвсем естествено.

Вместо да казваме на детето какво трябва да чувства, му даваме възможност да разсъждава: Как ли се чувства героят? Случвало ли ти се е нещо подобно? Какво би могло да му помогне? Може ли в една ситуация да има повече от едно решение?

За нас беше важно да няма един-единствен „правилен“ отговор на всеки въпрос. Две деца могат да преживеят една и съща ситуация по различен начин и това да бъде напълно естествено.

Искахме също емоциите да не бъдат разделени на добри и лоши. Страхът не е слабост, срамът не е повод за унижение, а гневът не прави детето лошо.

Всяка емоция носи информация за преживяването ни, а задачата ни е постепенно да се научим да я разпознаваме и да реагираме по подходящ начин.

Това е и голямата ни цел – не да научим децата да избягват неприятните чувства, а да им помогнем да се чувстват по-уверени, когато ги изпитват.

Каква е ролята на родителя по време на играта?

Родителят не е изпитващият, а партньорът в играта. И може би точно това е една от най-важните промени, които искаме да насърчим с ElaraKiddo.

Не е необходимо винаги да имаме готов отговор или да знаем как да обясним всяко чувство. Понякога е достатъчно да зададем въпрос, да проявим любопитство и да дадем на детето време да помисли.

Разбира се, личният пример има огромно значение. Когато споделяме по подходящ за възрастта начин: „Днес се почувствах разочарована, защото нещо не се получи така, както очаквах“, показваме, че и възрастните изпитват различни емоции и че това е нормално.

Важно е обаче да не очакваме детето непременно да сподели нещо лично само защото ние сме го направили. То има право да не отговори, да смени темата или просто да продължи да играе.

Понякога най-ценното, което можем да направим, е да не бързаме да поправяме, съветваме или омаловажаваме.

Вместо „Няма от какво да те е страх“ можем да кажем: „Виждам, че това те плаши. Искаш ли да ми разкажеш повече?“. А понякога най-добрият отговор е просто да останем до детето и да го изслушаме.

За нас успехът на една игра не е в това колко въпроса сме минали, а в онзи момент, в който детето усеща, че може да говори свободно, без да се страхува, че ще бъде осъдено. И че родителят е до него не за да го оценява, а за да го разбира.

Защо избрахте точно тези шест емоции?

Искахме да създадем свят, който да показва на децата, че емоционалните преживявания са разнообразни и че всички те заслужават внимание.

Изборът на шестте емоции – Страх, Срам, Скука, Превъзбуда, Обич и Отвращение – ни позволи да погледнем отвъд чувствата, за които обикновено говорим най-лесно.

Обичта например често приемаме за нещо естествено, но и тя има своите проявления – как показваме обич, как разбираме, че някой ни обича и как уважаваме чувствата на другия.

Страхът е важен, защото всички деца се сблъскват с непознатото. Срамът може да се появи, когато се почувстват изложени на внимание или се притесняват от реакцията на другите.

Скуката ни дава възможност да говорим за това как прекарваме времето си и какво се случва, когато няма нещо, което да ангажира вниманието ни.

Превъзбудата е особено близка до детското ежедневие – онова силно вълнение, при което емоцията е толкова голяма, че понякога е трудно да се успокоим.

А отвращението е свързано с реакциите ни към неща, които възприемаме като неприятни, и с правото ни да имаме лични предпочитания и граници.

Не искахме да подреждаме емоциите в категории на добри и лоши. Искахме да дадем на децата възможност да ги опознават, да откриват кога ги изпитват и постепенно да намират начини да се справят с тях.

Шестте къщички са шест различни отправни точки за разговор. Те не изчерпват всички човешки емоции, разбира се, но могат да отворят врата към един много по-богат свят – този на собствените ни преживявания и преживяванията на хората около нас.

Кога разговорът за емоциите вече не е само домашна тема и е добре да потърсим специалист?

Да, има такива моменти и според нас е важно да говорим за тях спокойно, без да създаваме страх у родителите и без да ги караме да се чувстват виновни.

Силните емоции сами по себе си не означават, че има проблем. Детството е период на интензивно развитие, а всяко дете има собствен темперамент, чувствителност и начин да реагира на света.

Добре е обаче да потърсим консултация със специалист, когато забелязваме, че дадено преживяване е много интензивно, продължава дълго или започва осезаемо да пречи на ежедневието на детето – на съня, храненето, общуването, посещението на детска градина или училище.

Също и когато детето трайно се отдръпва, изпитва силен страх в много ситуации, често проявява агресия или изглежда, че страда, без да успява да намери облекчение.

Важно е да наблюдаваме не само поведението, но и контекста – какво се е променило, в кои ситуации се появяват реакциите и как детето се чувства като цяло. При непосредствен риск за безопасността му е необходима своевременна професионална помощ.

Не е нужно да чакаме трудностите да станат големи, за да потърсим насока. Понякога разговорът с детски психолог може да ни даде по-добро разбиране за потребностите на детето и идеи как да го подкрепим.

И тук бихме искали да направим едно важно уточнение: ElaraKiddo е образователна игра, която насърчава емоционалната грамотност и общуването между деца и възрастни. Тя не замества професионалната оценка или подкрепа, когато такава е необходима.

Да потърсиш помощ не означава, че си се провалил като родител. Означава, че си готов да направиш още една крачка, за да разбереш детето си и да му помогнеш.

Кое ви изненада най-много, когато започнахте да разговаряте с децата си по този начин?

Може би най-изненадващото е да осъзнаеш колко различен може да бъде вътрешният свят на едно дете от това, което ние, възрастните, предполагаме.

Понякога виждаме реакцията – сълзи, гняв, отказ, силно вълнение – и бързаме да я обясним през собствената си гледна точка. Решаваме, че детето преувеличава, че няма причина да се разстройва или че просто не иска да съдейства.

А всъщност то може да преживява нещо съвсем различно от онова, което ние виждаме отвън.

Когато дадем пространство на децата да разкажат как възприемат една ситуация, можем да открием гледна точка, за която изобщо не сме се сетили. И понякога разбираме, че зад едно на пръв поглед малко преживяване стои голямо чувство.

Това е ценно и за нас като майки. Защото емоционалната грамотност не е само нещо, което учим децата си. Тя е процес, в който участваме и ние – да разпознаваме собствените си реакции, да не бързаме със заключенията и да бъдем по-любопитни към това, което детето иска да ни каже.

В крайна сметка не става въпрос да разбираме децата си безпогрешно. Става въпрос да продължаваме да се опитваме да ги разбираме.

Какво бихте казали на родителите, които четат сега?

Не е необходимо да бъдете перфектни родители, за да отгледате емоционално уверени деца. Не е необходимо винаги да знаете какво да кажете, да реагирате правилно във всяка ситуация или да успявате да запазите спокойствие във всеки труден момент.

Понякога ще сгрешим. Ще повишим тон, ще избързаме с някой съвет или няма да разберем веднага какво се случва с детето ни. Важното е да можем да се върнем към него, да поговорим, да се извиним, когато е необходимо, и да продължим да изграждаме връзката си.

Нека не бързаме да поправяме всяка детска емоция. Не е нужно да премахваме всеки страх, да спираме всяка сълза или да намираме решение на всяко разочарование. Понякога най-голямата подкрепа е детето да знае, че не е само в това, което преживява.

И нека помним, че не отглеждаме деца, които никога няма да изпитват трудни чувства. Отглеждаме деца, които постепенно ще се научат да разбират себе си, да търсят подкрепа, да поставят граници и да проявяват разбиране към другите.

Точно затова създадохме ElaraKiddo – с вярата, че зад една игра може да стои нещо много по-голямо от забавлението. Може да стои един разговор, едно споделяне, едно ново разбиране. Може да стои онзи малък момент, в който детето усеща: „Мама и татко искат да ме разберат“.

Защото в крайна сметка не искаме просто да отгледаме щастливи деца. Искаме да им помогнем да пораснат като хора, които познават себе си, умеят да обичат и знаят, че всичките им чувства имат място.

В ElaraKiddo вярваме, че всяка емоция има своя къщичка. А всяко дете заслужава възрастен, с когото да отвори вратата ѝ.

Добави в предпочитани в Google