Бях решила да не допусна същите грешки и да не се отказвам лесно...

Мама: Николета Калиманова-Халил, 30 год., София
Деца: Андреа (4 год.) и Александра (4 мес.)

Докато бях бременна с голямана си дъщеря, бях убедена, че съм подготвена да я кърмя и си мислех, че ще се справя д всички трудности. Уви, реалността се оказа по-различна. Когато Андреа се роди, аз имах много кърма, на тя отказваше да засуче. Започнах да изцеждам гърдите си и да й давам мляко с шише. Това продължи известно време, но кърмата ми постепенно намаля и накрая напълно спря.
Още когато разбрах, че ще ставам майка за втори път, бях решила да не допусна същите грешки. Обещах си да съм по-упорита и да не се отказвам лесно. През 9-те месеца изчетох много материали за кърменето, обменях опит с други майки, които са кърмили успешно, посещавах училище за бъдещи родители и се допитах до няколко консултантки по кърмене. Исках да съм информирана и подготвена за всички предстоящи предизвикателства.


Дъщеря ми Александра се появи на бял свят със секцио в болница "Токуда" и още същия ден ми я донесоха, за да я накърмя. Въпреки замайването и болката от операцията, мотивацията ми бе голяма. Успях да се надигна в леглото и да сложа бебето на гърдата си, а малкото ми момиченце, сякаш знаеше какво трябва да прави, бързо засука. През първите дни при всяко хранене слагах бебето последователно и на двете гърди, за да стимулирам лактацията и по-бързото слизане на кърмата.
Още на 4-ия ден усетих как гърдите ми започнаха да се изпълват с мляко и тогава започнах да използвам помпата за кърма. Знаех, че не бива да оставям гърдите си напрегнати, а от опит научих, че ако ареолите са твърди, бебето не иска да зесуче. Лекарите и акушерките много ми помогнаха през първите дни, като отговаряха на всичките ми въпроси, показваха ми как правилно да държа бебето и да изцеждам гърдите си.

Прибирайки се у дома, вече бях уверена, че ще са справя. Започнах да кърмя Александра на поискване, като редувах гърдите при всяко хранене. В началото, докато лактацията се регулира, изцеждах гърдите си с помпа, но това вече не е необходимо. За да поддържам лактацията, пия много течности през деня и внимателно подбирам с какво да се храня. Имам достатъчно кърма, дъщеря ми се храни добре и бързо наддава.
За да преодолея препятствията на кърменето, разчитам най-вече на себе си, но много ми помогнаха и акушерките, и лекарите в родилното отделение, и консултантките по кърменето, както и горчивият ми опит отпреди 4 години. Благодарение на тях се убедих, чекърменето след секцио е напълно възможно.
Мили момичета, няма нищо по-хубаво то това спокойно и уверено да кърмите своите бебета. Много пъти съм чувала колко прекрасно е усещането да кърмиш детето си и мислех, че е клише, но чак сега се уверих, че чувството е неповторимо.

Мама Николета