Не можем да си представим човека без неговата уникална способност – владеенето на речта, и без всичко онова, с което тя го обогатява.


Проучвания при 1-месечни кърмачета са установили, че още от тази ранна възраст е било възможно те да възприемат и да разграничават различно нееднакви речеви звуци (п, б, д). Това означава, че подготвителният период за овладяване на речта започва почти след раждането. На 2 месеца бебетата гукат – те произнасят гласните звуци а, и, у, съгласните г, к. Към това ги предразполага състоянието на комфорт – когато са нахранени, бодри и особено ако им се говори с ласкав тон.

Постепенно речевите прояви на кърмачето се разнообразяват – то навлиза в периода на лепета, т.е. започва да изговаря повече звуци, съчетава ги в отделни срички – да, бе. Отначало те са единични, но после ги подрежда една след друга. Цели тиради! Интонацията също се разнообразява. Децата от всякакво езиково обкръжение произнасят сходни звукосъчетания. Така тренират своята артикулация.
След 8-ия месец детето навлиза в един много важен етап. От една страна – появява се способността да подражава на жестове, на човешката реч. То вече може да повтаря точно звукосъчетанията, които възрастните произнасят. За това обаче е нужен съхранен слух. От друга страна, появява се нова способност – да се свързват познати образи с тяхното название, след като многократно са посочвани и е казвано кой или какво е това (класическият пример е светещата лампа). И като резултат – бебето може да посочи с пръстче или просто да погледне в съответната посока, след като го запитате: “Къде е лампата (мама, друг обект...)?” Важно е обектът да е интересен за него и да му въздейства емоционално.

Добре е да знаете, че детето започва да разбира думите няколко месеца преди да заговори осмислено. По-голямата част от децата започват да говорят осмислено в края на първата си година. Установен е един интересен факт. До 10–11-ия месец всяко бебе е в състояние да имитира звуците и интонациите на който и да е език. След това обаче тази способност се ограничава само по отношение на езика, който то чува в своето обкръжение. Детето на 1 год. има собствен речник – то ползва 2–3 до 10 думи, макар и изказвани несъвършено. Когато усвои 30–50 думи, то вече е готово за следващото постижение – да състави своето първо късо изречение от 2 думи. Повечето деца постигат това към 1 ½ год. След този период речникът се обогатява още по-бързо – 2-годишното дете ползва до 200 думи. При момченцата темпото е малко по-бавно. Основна особеност на ранната възраст е, че детето разбира много повече, отколкото може да изкаже. За този период е характерна т.нар. телеграфна реч – в изразите си малчуганът включва само най-важните по смисъл думи. Например казва “Гидеме баба”, т.е. “Ще отидем при баба”. Поради напредък в мисленето към края на втората година то е готово да задава и въпросите “Къде?” (“Де мама?”) и “Какво?” (“Ко то?”). Осъзнало себе си като отделен индивид, отначало детето се изразява в трето лице: “Дани ам-ам...”, но след това все по-уверено употребява за себе си “аз”. През третата година то съставя по-дълги изречения, усвоява много нови думи (на тази възраст около 1000–1500). Произношението на звуците обаче не е чисто – особено трудни са с, з, ш, ж, р, л. Изразите не са добре оформени и граматично. Идва ред и на въпроса “Защо?”.
На 4 год. детето говори напълно разбираемо за околните, то ползва и минало, и бъдеще време. Умее да изслушва събеседника си и да води диалог. Преди тази възраст децата обикновено говорят едновременно, без да се вслушват едно друго – всяко казва нещо свое.
Речта допринася за развитието на детето в три насоки Първата – да получава информация и да развива своето мислене. Втората – речта служи на детето да общува с другите, да се приобщава към връстниците си и възрастните. И третата насока, която е много важна – да регулира своето поведение, да се научи на волеви контрол. Може да чуете как 3-годишното ви дете само се възпира, изговаряйки: “Тука няма ходиш – паднеш!” До края на предучилищната си възраст съвременните деца владеят не по-малко от 10 000 думи. Как можете да стимулирате речевото развитие на детето си?
Още от най-ранната възраст говорете на детето, така че да му е по-лесно да различава звуците, а по-късно и отделните думи. Сменяйте интонацията си. Към края на първата година назовавайте бавно и отчетливо вещи, играчки и пр., които най-много привличат вниманието на детето ви. Те обикновено са ярки, светещи, издават звуци, движат се или пък са предмети, свързани с храненето. В процеса на проговарянето, когато детето още не може да се изразява правилно, му помагайте – без обаче да го блокирате със забележки или пък вие да избързвате да довършвате фразата. Достатъчно е след него да я произнасяте правилно. Някои родители са свръхвзискателни и настоятелни, други се присмиват, а трети умишлено разговарят на т.нар. бебешки език. Нито един от тези три подхода не е за препоръчване.
Особено полезно за стимулирането на говора е да четете книжки на детето си. Ще забележите, че тяхното съдържание започва да го интригува още към края на 2-рата година. Запомнете – детето не бива да е пасивен слушател. Въвличайте го активно в това занимание. Описвайте героите и действията на картинките. Докато четете, от време на време прекъсвайте и задавайте въпроси на детето, за да чуете какво е разбрало и как ще се изрази. Чрез това то ще обогатява и ще използва все по-добре своя речник. Има и други не само ефективни, но и приятни методи детето да научава нови думи – чрез стихчета и песнички. Недопустимо е днес да има деца, каквито за съжаление аз познавам – например момченце на 5 год. 6 мес. знае само едно малко стихотворение, друго на 7 год. не може да схване смисъла и да разкаже елементарна история, представена чрез картинки. А родителите на първото дете са висшисти, на второто – изцяло погълнати от бизнеса си. Това са само два от многото примери... Двойствена по отношение на развитието на речта на детето е ролята на телевизията
Тя е постоянното присъствие в ежедневието на малчуганите. Установено е, че анимационните филми имат само забавляващо въздействие. Те не стимулират речевото развитие на детето. Когато обаче филмчетата са съобразени с неговите потребности, поднасят се на достъпен и ясен език, тогава те го обогатяват с много нови думи и всякаква друга информация. По отношение на тази медия отново и отново трябва да се напомня голямата ви роля като родители. Задължително е да спазвате някои изисквания.

  • Ограничавайте времето, което детето прекарва пред екрана.
  • Гледайте заедно с него някои детски филмчета и му помагайте по-добре да ги осмисли.
  • Не допускайте то да гледа филми, които с ужасяващите си кадри и вулгарен език могат да доведат до стрес, уплаха и пагубно влияние върху неукрепналата детска психика.
    Своевременното развитие на речта и овладяването на езика от всяко дете са изключително важни. Когато има някои отклонения в тази насока, добре е да се потърси помощта на специалист
  • Ако детето до 3–4-годишна възраст не разбира говора на околните.
  • Речникът му още е беден.
  • Не може да съставя изречения.
  • Изразява се с неясно произношение и неправилно граматично, което го прави неразбираемо особено за непознати хора.

    Речник за любознателни

    Лепет
    Това са речеподобни звукосъчетания, които бебето започва да изговаря след 5–6-ия месец. Лепетът се стимулира от емоционална възбуда, богат е на разнообразни интонации и наподобява истински думи. Чрез него бебето само се подготвя да заговори. Тези звукосъчетания са лишени от смисъл. Те не могат да служат за ориентир, според който да се предскаже кога ще започне и как ще протече бъдещото речево развитие на детето.

    Монологична реч
    Проговарящите деца преминават през фазата на монолога. Ако са сред връстници или възрастни, те говорят, без да насочват смисъла на казаното към околните. Просто споделят на глас сами със себе си, като коментират нещо, което виждат, извършват или пък желаят. Постепенно те се научават как да преминат от монолог към диалог – да си обменят реплики с друг върху обща тема, да се изслушват и да се изчакват взаимно. Съвместната игра много им помага неусетно да овладеят диалогичния начин на общуване.