Д-р Чавдар Нинов от клиника „Нинов” е създател на революционна терапевтична система – миопунктура. Лекува от 30 години и едно от нещата, които е разбрал, докосвайки се до страданията на хиляди хора в целия свят, е, че най-масовите здравни проблеми на съвременното общество са свързани с хронични болки в гръбначния стълб и останалите части на мускулно-скелетната система. Според д-р Нинов основните причинители на болестите в съвремието ни са микротравматизмът, генетичните обременености, застояването или претоварването, стресът, интоксикациите, метаболитният синдром. При много от заболяванията той постига трайни резултати, защото се стреми да прилага терапия, която лекува проблема, а не само симптомите. Убеден е, че ако повечето лекари го разберат, ще има много по-малко страдащи хора. Лекувал е Берлускони, Джанет Джексън, Мила Йовович, Стивън Сегал, крал Албер II. Не препоръчва метода си на бременни, а на вече износили бебетата си жени. Специално за сп. „9 месеца” дава съвети и за най-малките.

Д-р Нинов, създали сте оригинален метод за лечение – миопунктура. Какво представлява този метод?

Това е миниинвазивна форма на лечение, при която тялото се стимулира с игли, дълги до 10 см и много тънки – с диаметър 0,25 мм. Безболезненото въвеждане на иглите в тъканите става с помощта на специален инжектор. Целта е да се достигнат и повлияят дълбоки мускулни структури в тялото, които са недосегаеми за мануален контакт или чрез друг инструмент. Така че редица мускулни и ставни възпалителни и дегенеративни състояния могат успешно да се третират с помощта на този метод. От 2002 г. започнахме да правим това съвместно с американеца проф. Чан Гън, който вече е доста възрастен, но тогава работеше в университета Вашингтон в Сиатъл и беше един от главните специалисти в университетския мултидисциплинарен център за лечение на болката. Там за първи път беше създадена концепцията за сухите убождания, която доказва, че терапевтичен ефект може да се постигне не само с инжектиране на някакво лекарство, но и чрез самото убождане. Подчертавам, че в терапията ни няма нищо алтернативно. Тя е изцяло в сферата на модерната неврофизиология.

 Каква е разликата с акупунктурата?

Акупунктурните убождания са предимно повърхностни – до 2–3 см, докато ние влизаме до 10 см. Пълното име на миопунктурата е мускулнопериостална пунктура. Въздейства се върху костната структура при буден мозък, което предизвиква интензивен отговор на централната нервна система. Това е биологична реакция, която не е описана досега във физиологията, и нейното представяне е наш собствен принос в науката.

 При кои състояния се прилага терапията Ви?

При дегенеративни процеси като дисковата болест и свързаните с нея радикулити, артрозите на големите стави – тазобедрената и колянната – в по-ранните им стадии, увреждането на колагенни структури като тенденити и инсерционити най-вече в рамената, лактите и колената, острия и хроничния мускулен травматизъм, като симптоматична терапия при някои ревматични заболявания, спортни травми, главоболия, световъртежи, синдрома на хроничната умора, вертебро-висцералните синдроми и други.

 Използвате ли интуицията си в практиката?

Тя е решаваща, особено на фона на дългия ми опит. Считам, че всеки лекар е длъжен да развива своите качества и интуиция, за да е в услуга на болните, и да се съхрани, защото, раздавайки се на пациентите, приемаш част от техните негативи. Лекарите често се превръщат в кошчета за енергийни отпадъци.

 Казвате, че малките не бива да се повдигат за ръцете – защо?

Това е много вредна и грешна практика. Виждам как понякога ги въртят в парка или влачат детето след себе си, то увисва и губи равновесие. По-добре е да го оставите да падне, отколкото да виси на ръцете си. Понякога така се получава посттравматична нестабилност на дисталната радиоулнарна (лъчево-лакътна) става, свързана с увреждане. Това състояние настъпва именно след насилствена свръхпронация и екстензия на гривнената (киткова) става, а също и при фрактури на стилоидния израстък на лакътната кост или тази на лъчевата кост на „типичното” място. Тази придобита нестабилност е свързана с типична болка в китката, сублуксация на улнарната глава и загуба на ротация.

 Какво е лечението?

За съжаление, лечението е само оперативно. Силното теглене на ръчичките на бебетата и малките деца трябва да се избягва и по друга причина, а именно поради риск от травматично увреждане на раменния плексус, инервиращ горния крайник. Този феномен се наблюдава понякога и при трудни раждания и се нарича от някои автори „акушерска парализа”. Поради увреждане на нерви в шийния гръбнак там се получава парализа в отделни мускули или в целия горен крайник. Моля уважаемите родители да помнят, че ръцете на детето им не са дръжки, с които да задържат или повдигат тялото му. За тази цел можете да използвате дрехите. Тях можете да смените, ръцете – не!

Има ли възрастови ограничения?

Не. Най-малките ни пациенти са били на 2 месеца – с акушерски парализи, детски церебрални парализи и други неврологични проблеми. Най-възрастният ни пациент пък беше на 101 години – в Белгия. При децата и при възрастните обаче, естествено, има и по-специални условия и се вземат определени мерки.

Как да действат родителите при плоскостъпие на малките?

Едно посещение при мануален терапевт или хиропрактор може да реши този проблем сравнително бързо чрез контрол на гръбначните стави в лумбалния гръбнак, както и на малките стави на ходилата. В никакъв случай не е добре децата да се спират от спортни занимания, напротив – дори е добре да се поощряват. Спринтовете и отскоците в баскетбола са точните упражнения за укрепване на мускулите на подбедрицата.

С изключение на вроден деформитет на стъпалото, плоскостъпието се дължи предимно на дисфункция на някои мускули на подбедрицата, които динамично поддържат физиологичния свод на ходилото. Тази специфична мускулна слабост често е причинена от функционални смущения в лумбалния гръбнак (областта на кръста).

Днес децата от съвсем малки се прегърбват – как да им се оправи стойката?

За балансиране на тонуса на антагонистичните мускулни групи като тези на гърба, на корема и на таза много подходящи биха били класическият балет или художествената гимнастика (в която също е включен много балет). Историята не помни прегърбена балерина. Ако по някакви причини детето не иска да играе балет или да тренира гимнастика, можете да намерите пилатес специалист, който ще помогне за изправяне и балансиране на тялото. Преди тези занимания обаче е добре да посетите лекар, специализирал мануална терапия или хиропрактика, за да се прегледа гръбначният стълб на детето за наличие на функционални блокажи на ставите от задната гръбначна колона, както и за сублуксации на тазовите кости.

Вашата терапия повлиява ли и случаи на детска церебрална парализа или хора с обездвижени крайници?

Да, често лекуваме такива пациенти, при това с много голям успех. Разбира се, напредъкът на всяка терапия зависи от много фактори, като общата реактивност на нервната и имунната система, степента на увреждане, наличието на съпътстващи заболявания, психичното състояние на пациентите и не на последно място – от тяхната мотивация. С помощта на миопунктура и медицинска хиропрактика помагаме на много хора с посттравматични парализи. Някои се възстановяват напълно, а други драматично подобряват качеството си на живот. Любопитно е да отбележа, че много наши пациенти, идващи за лечение на страдания, засягащи мускулно-скелетния апарат, съобщават, че имат чувствително положително повлияване на психичното си състояние – по-спокоен сън, преодоляване на различни страхови неврози и т.н. Това се случва, защото все пак човекът е високоорганизирана цялостна система със сложни психосоматични корелации и премахването на едно хронично локално страдание повлиява положително целия организъм.

 

*Д-р Нинов е съпруг на легендарната гимнастичка Бианка Панова, с която са семейство от 30 години.

 

Разговора проведе Драгомира Иванова