Ставате рано, уморена от безсънните нощи около бебето и грижи за по-голямото дете, тръгвате за работа с напрежение, прибирате се стресирана… Тази въртележка завихря мнозина от вас. Как обаче да преодолеете „мелницата” от напрежение, претоварване, изтощение?


Според някои теории стресът може да води и до положителни емоции. Ако сте свършили всичките си задачи за деня, макар и с изтощителни усилия, вечерта ще ви дари с блаженото чувство, че този ден сте постигнали успех. Ако натоварването обаче е прекомерно, стресът може да доведе до високо кръвно налягане, сърдечно-съдови проблеми, мигрена, болки в гърба, хронично изтощение и депресия... При различни хора един и същи проблем може да предизвика стрес с положителен или с отрицателен ефект. При някои усилието действа мобилизиращо, а при други обезкуражаващо.

Ето какво споделя притисната от всекидневието майка, подложила се на автотренировка за ръководни кадри.

"Не издържам повече! Ежедневието ме смазва с хилядите си грижи и бързане. Всяка нощ Мая плаче за биберона. Братчето й Калин ревнува и допълнително ме изнервя с капризите си. От толкова грижи дори ласките на мъжа ми ме дразнят. Чувствам се постоянно обезкуражена...

Преди пет години след раждането на Калин бях жизнена и силна, справях се с всичко, и то с лекота. Когато се появи Мая, нощите станаха по-кратки. Така и не можах да въведа ритъм в живота ни и да сближа баткото с ревящото бебе.

Когато шефът ми предложи да се върна на работа на половин ден, приех без колебание. Предпочитах да заменя досадата на пелените и храненето с нещо по-смислено.
Но не можех да смогна с всички задължения и стресът продължи. Тревожех се за какво ли не – от гнева на Калин и плача на Мая до липсващия любовен живот с мъжа ми и бъдещето на семейството ни”, разказва 35-годишната Анелия Р.

Стресът пресира не само родители, но и високопоставени мениджъри. За тях немският психолог Еберхард Хофман е разработил антистресова програма, която е подходяща и за младите майки и бащи. Едва ли ще може да избегнете всяко напрежение, но може да притъпите реакцията си към него. За целта трябва да познавате своите "ръководни идеи". Това са един вид вътрешни импулси, които човек носи още от детството. Те обаче по-често „спъват”, отколкото водят. Осмислите ли ги, няма да се поддавате така силно на натиска им. Ето и някои примерни „ръководни идеи”:   
Човек е пълноценен, когато е прилежен и работоспособен.
Задълженията са по-важни от самия мен.
За да живееш в хармония с някого, трябва да отгатваш потребностите му.
Винаги бъди справедлив към другите.
Можете да продължите този списък с принципи, които като дете сте слушали от родителите си. Постепенно те са се съхранили дълбоко в подсъзнанието ви. За да се преборите с тях, дайте си сметка за своите мотиви в стресови ситуации.

Анелия е направила това и е открила три пресиращи призива и рецептата за тяхното преодоляване:
Постоянното бързане. Ако винаги сте припряна, времето все ще ви притиска и ще се задъхвате между тичането по задачи. Време е да спрете. Кажете „Стоп” и се замислете за секунда. Трябва ли точно в този момент да бързам? Ще затворят ли магазина? Не. Очаквам ли важно посещение? Не. Бързам просто защото винаги бързам.

Всичко сама ли да правя или да искам подкрепа. Ако грижите за децата и работата ви се оказват непосилни за вас, а задълженията ви пресират, помислете за помощ. Не е нужно да се нагърбвате с цялото бреме на света. Поискайте подкрепа от мъжа си, той сигурно няма да ви откаже. А успокоението положително ще подобри и отношенията помежду ви.

Илюзорното съвършенство. Мнозина правят грешката да се стремят към перфектно изпълнение на задълженията си. Колкото и да се стараете, съвършенството е непостижимо. За някои преследваните принципи идват от собствените им родители, които често не са били доволни от начина им на обличане или ученическите резултати въпреки старанията. Не пренасяйте манията за перфекционизъм върху собствената си личност и децата ви. „Сривам се от преумора, за да имат децата ми здравословно меню и в дните, когато съм на работа. Оставам до късно в офиса, като че ли утре не е ден…”, признава Анелия.

Тя обаче е успяла да се измъкне от омагьосания кръг на тревожността, грижите, бързането и манията по съвършенство.
„Просто един ден се запитах защо всъщност съм толкова стресирана и потисната. Опитах се да степенувам задачите си на важни, маловажни и излишни. И в резултат на тази трезва преценка възвърнах увереността си. Отново станах господарка на всекидневието си. И разбрах, че не е нужно да се справям перфектно с всичко, и то сама. Научих се да бързам бавно, да искам помощ и да не лъскам до перфекционизъм нито пода, нито… съзнанието си”, споделя Анелия.

Павлина Желева
психолог