Пред много родители възниква въпросът „Детето нуждае ли се от помощта на логопед?”, но невинаги те съумяват да открият верния отговор. Реагират късно или пък отричат реалността, която понякога е неоспорима. Питат приятели, а резултатът е погрешна посока поради липса на информация. Има ли белези, издаващи вербални проблеми в бъдеще и не само? Попитахме Яна Илчева, логопед, тел. 0886 740 645. Открихме я в един логопедичен център за деца с проблеми в развитието в София. Благодарни сме на Яна за времето, което ни отдели и разбира се, за полезната информация, съветите и красивата й усмивка. Ето какво ни разясни тя...

Нарушения в говора на детето

Детската комуникативна патология зависи кои компоненти на говора, езика или речта са засегнати, разбирането и/или самото произвеждане. Приемаме две големи групи говорни и езикови нарушения, тъй като различаваме понятията говор, език и реч. Причините търсим преди, по време или след раждането.

Най-чести в детската възраст са артикулационните нарушения. При тях звукове липсват, грешно се заучават, заменят се, можем да ги наречем най-леки и преодолими с професионална помощ. Срещат се при деца с нормално психофизическо състояние, с намалено слухово възприятие на фонемите, намалено внимание, памет, неправилен модел в семейството, ограничена подвижност или координация на говорните органи, неправилна захапка, къса поедезична връзка, неоформен връх на езика, аномалия на небцето.

Вследствие на пренапрягане, емоционално напрежение, органични причини (тумори на езика, гръкляна и гласните връзки, парези и др.) качествата (сила, тембър, височина) на гласа се губят и той става слаб, дрезгав или назален, но е възможно и да липсват гласови нарушения.

Когато „мелодията на речта се губи“, е налице речева неплавност – прозодични нарушения. Тук се срещат патологично бърз и патологично бавен говорен темп, запъване и заекване.

Късното проговаряне (забавяне на първата дума и изречение) често е съпътствано с езиково нарушение с подчертани фонологични, граматични, семантични или прагматични липси като бедна реч за възрастта, бъркане на думи по сходство, разместване или изпускане на срички в думата, аграматичен словоред без предлози, местоимения и др.

Органични причини, свързани с патогенни фактори преди, по време или след раждането, дават по-сложна клинична картина (ДЦП, генерализирани разстройства на развитието, интелектуална недостатъчност и др.) и засягат цялостната говорна патология като дизартрия, говорна апраксия и др.

Преди детето да проговори – езиковото развитие в домашни условия

Детето натрупва знания за света още преди да е започнало да говори. Тогава то изгражда пасивен речник (думите, чието значение се знае, без да се употребяват), като голяма роля тук има родителското присъствие. Бебето изпробва гласа си, по-късно репетира звуци и срички и неговият мозък се подготвя за говорене. Детето развива своето разбиране и бъдещите си речеви умения на базата на потребности и желания, опити за имитация и подражание, търсене на вниманието на родителите, тяхното насърчаване и поощрение. Затова е важно те да го провокират с всякакви звуци, предмети от заобикалящия го свят, да назовават всичко, към което детето се насочва, да озвучават действията му, да изискват дума от отправения му жест, да развиват неговите сетива, да му пеят, да играят на игри, да не му говорят, преправяйки гласа си на бебе. Няма точна рецепта, нека да проследяват развитието на детето си и да правят всичко, което носи удоволствие на тях и удоволетворение на малкото, и резултатите ще се появят. Детето изисква внимание и общуване, а най-важното е да му говорят. Това, че то не им отговаря с думи, не значи, че не ги разбира и усеща.

facebook

Консултация с логопед – кога и защо

Всяко дете се развива с различен темп. При отклонение от речевата норма или при съмнение, че детето не се развива както връстниците си, добре е да се консултирате с логопед. Грешни са схващанията, че детето ще израсте дадения проблем или че при пропускане на важен етап от развитието му пълноценно ще премине към друг. Възрастта от 3 до 6 години е изключително благоприятна за „наваксване“ с професионална помощ на пропуснатите, недоразвити и незатвърдени комуникативни умения и навици. Липсата на логопедична терапия води до психологически последици като емоционална нестабилност, изнервеност, ниска самооценка, агресивност, а също така може да доведе до трудности в обучението в училищна възраст.

Говорни дефекти и умствено развитие – в тясна връзка

 Думата „дефект“ приемам като нещо, което не може да се поправи. Говорим за говорно недоразвитие, тъй като детският говор е в процес на формиране. При някои деца този процес протича по-бавно. Говорното и умственото развитие са взаимосвързани. Недоразвитието на речта може да бъде следствие от умствена незрялост, от друга страна, умственото развитие може да подпомогне на недоразвитата детска реч. Детският мозък е изключително „пластичен“ и компенсира своите пропуски с постоянство, търпение и насоки.

Как протича консултацията на логопеда с малкото дете

Логопедът предразполага детето, обследва говорните му органи, проверява обема и динамиката на артикуларните мускули. Наблюдава общото психомоторно и езиково развитие. Проверява познавателните способности на детето, налице ли са възрастовите умения и навици. В зависимост от потребностите на детето се прилагат различни терапевтични методи. При малките деца има гъвкавост в смяна на техниките, тъй като обемът на детското внимание е по-малък. Логоритмиката е подходяща за малчуганите, а игровият метод е в основата на терапията.

Да говорим на бебето в утробата

Позитивното отношение на бъдещата майка създава по-голям комфорт на плода. По време на вътреутробния период бебето е свързано с емоциите й, сърцебиенето й, усеща вкус, чува звуци, музика, реагира на определи фактори. Пренаталните вербални, тактилни, музикални стимулации (насоченият към него говор, пеенето на песни, музиката, погалването на корема, отговарянето на неговите реакции) го карат да се чувства сигурно, желано, обичано същество, създават предпоставки за една по-силна връзка между новороденото и родителите. Започва изграждането на навици за общуване още преди бебето да се роди. Според привържениците на тази идея такива деца проговарят по-рано, по-независими са, имат по-добра концентрация на вниманието и са по-спокойни.

 

Разговора проведе Виржиния Николова