Много деца имат въображаеми приятели. Дали това се дължи на богатото им въображение, или просто е етап от тяхното развитие? В края на XIX в. британският антрополог Едуард Б. Тайлър описва анимизма (от лат. “анима” – душа) като система от вярвания. Според анимизма всичко в околния свят е живо – дървета, камъни, скали, оръдия на труда, оръжия... Те са населявани от духове или божества. Тайлър е на мнение, че сънищата, състоянията на транс или преживявания, близки до смъртта, са насадили у човека вярвания за душата, а тази вяра се е прехвърлила върху околната среда.

Днес се смята, че анимизмът е форма на първобитно мислене. Възрастните, които вярват, че дърветата им проговарят, не се приемат насериозно. Въпреки това има около 150 млн. т.нар. анимисти, населяващи главно Африка, Азия и Океания. При децата обаче е различно. Докато вечер се разхождате, мъничето е убедено, че луната го следва. Анимизмът е част от развитието на детето.



Време ли е
Обикновено анимистичното мислене при детето се появява между 2- и 7-годишна възраст. Най-изявено обаче е, докато то е на 2–4 години. В този период детето все още няма достатъчно социален опит и всеки ден трупа нови знания и впечатления. Вярата, че всичко наоколо е живо, е първата фаза, предшестваща “естествено-причинното мислене” в детското съзнание. Ако малкото стане свидетел на събитие без видима физическа причина или види предмет, който не познава, то го възприема като жив. На тази възраст детето трудно може да различи живия от неживия предмет. Ето защо не е учудващ фактът, че мъничето вярва в приказките, които му четете, или е убедено, че под леглото му се крие дракон.

Как се движи светът?

Детето трудно може да осъзнае физичните закони, с които възрастните са свикнали. За него понятия като време и движение са субективни. Малкото смята, че всичко, което се движи, е живо. Така то приема, че облаците, слънцето, луната, играчките, дори кухненските прибори, които вие местите, могат да говорят, да пеят и да си играят точно както възрастните. За детето е трудно да прецени кое е реално и кое не. Ако преместите столчето във всекидневната със скрито въженце, детето ще е убедено, че то е живо. От втората си година малчуганът започва по-ясно да разграничава някои отличителни свойства на живите и неживите обекти. Въпреки това обаче не очаквайте, че дъщеря ви ще се откаже от навика си да говори на най-добрата си приятелка – куклата, като на реален човек. От друга страна, на тази възраст мъничето ще се отнася към домашните любимци като към играчки. То няма да се съобразява, че котката не обича да я мачкат или че кучето го боли, като го дърпат за мустаците. Съвсем скоро обаче ще осъзнае, че животните не се държат като играчките – те бягат, драскат и се крият. На тази възраст децата проявяват и жестокост. Те могат да убиват мравки само за да наблюдават какво се случва. Много важно е родителите да обяснят, че всяко живо същество изпитва болка и страдание. Този урок детето трябва да научи съвсем рано. 3-годишните малчугани все по-често ще започнат да се питат защо предметите се движат.


Без лъжи
Често родителите прибягват до лъжи, за да накарат непослушното си дете да изпълни молбите им. 3-годишният немирник обаче все по-рядко ще се хване на обясненията ви, че „самолетчето ще излети през прозореца, ако не го прибереш в кутията”. Децата бързо се отърсват от анимистичното мислене. По-голямото 4–5-годишно дете вече притежава „естествено-причинно” мислене. Когато се сблъска с нещо непознато, то започва да търси обяснение и иска отговори на въпросите си. Това е периодът, в който малкото ще разглобява всичките си играчки, за да разбере защо и как се движат. С всеки изминал ден то ще трупа познания за света наоколо и ще придобива нови умения. Важното е да сте постоянно до него и да му помагате в интересния път, по който е тръгнало.

Дора Ангелова
психолог