Защо детето ми не е като другите? Защо не може да чете, пише и трудно говори? Защо е толкова буйно и непрекъснато се забърква в неприятности? Нима има проблеми в развитието си...


Всяка майка дълбоко в себе си се притеснява да не би любимото й съкровище да е умствено изостанало. За съжаление често невъзможността за учене се свързва именно с някакво психично заболяване. Така децата, които срещат трудности при уроците в детската градина или в училище, получават “етикета” глупаци, бавноразвиващи се... “Дислексията е заболяване, при което има специфично нарушение на възможността за учене”, обяснява проф. д-р Ваня Матанова. “То се проявява в ученическа възраст, но ако се улови навреме и се вземат мерки, последиците за детето могат да не са толкова страшни.” При дислексия малчуганът среща сериозни затруднения в една или в друга област на ученето, двигателните умения, речта, писането и смятането. В никакъв случай това дете обаче не е по-глупаво от останалите. Дори напротив. Дислектиците са изключително надарени. Леонардо да Винчи, Агата Кристи, Моцарт, Алберт Айнщайн са само част от известните хора, страдащи от тази болест.

Децата с дислексия виждат буквите и цифрите по различен начин – обърнато или размазано, затова четат и смятат по-трудно, чуват звуците не така, както останалите, за тях предметите в пространството не са подредени така, както за другите. Светът им е обърнат с краката нагоре.
У нас около 18% от населението страдат от дислексия. Често  тя остава неразпозната от близките, понякога дори от лекарите неспециалисти в тази област.

Причината
“Има повече от 200 теории за това на какво се дължи заболяването. То може да се провокира от сериозна травма по време на раждането, да се предопредели генетично или неврологично, възможно е мозъкът на детето да не прави достатъчно необходимите връзки. Причината за възникване на дислексията никога не е само една. Известно е, че тези деца са с нормален, често дори висок коефициент на интелигентност, не страдат от психични или неврологични заболявания, нямат проблеми със сетивата”, обяснява проф. Матанова.

Началото
Родителите не могат сами да поставят диагнозата на детето си. Те обаче трябва да го наблюдават и още при първите признаци, че нещо не е наред, да го заведат при специалист, който да прецени дали малчуганът се развива правилно. Болестта може да се открие още на 2–3-годишна възраст, въпреки че детето не е започнало да чете и пише. “Ако има проблеми с пълзенето, изобщо не говори или трудно заучава думи, не може да се ориентира в пространството и често се блъска, не реагира, когато се обръщат към него – това са първите симптоми, на които родителите трябва да обърнат внимание. В случай че те продължат повече от 6 месеца, незабавно да се потърси помощ от психолог или логопед. За съжаление личните лекари не винаги са достатъчно подготвени и понякога не могат да уловят проблема навреме”, смята проф. Матанова. Ако диагнозата се постави, докато детето още е малко, в някои случаи заболяването може да се преодолее. При други деца може да се развият тези центрове в мозъка, които функционират по-добре. Така малкото ще разгърне целия си потенциал. Голяма част от децата имат артистични заложби, които могат да се проявят, ако някой ги насърчи. В България съществува само един център за работа с деца с дислексия и той се намира в Русе. Отскоро стартира инициативата “Ателието на Леонардо”, която има за цел да подпомага малчугани, страдащи от това заболяване.

Последиците
За съжаление, ако родителите не обърнат внимание на детето си навреме, след като то тръгне на училище, проблемите се появяват като лавина.
Често децата с дислексия са агресивни. Те постоянно преживяват някакви неуспехи, защото не могат да се справят със задачи, които се оказват елементарни за връстниците им. Чрез необузданото си поведение 2–3-годишните се опитват да привлекат вниманието на мама и татко и да им сигнализират, че нещо не е наред. По-големите пък се страхуват, защото родителите виждат само проблемите в детската градина и постоянно ги наказват. “Колкото по-рано се установи заболяването, толкова по-добре. Така и родителите, и децата ще се предпазят от много и сериозни трудности в бъдеще”, обяснява проф. Матанова.

Мая Ковачева