Неколкомесечни бебета могат да разграничават видяното и да разсъждават върху причината и следствието. Това установяват учени от Психологичния институт на Университетската клиника в Хайделберг.
Амели си бърбори нещо и върти безцелно глава наляво и надясно. Червено-жълтите кръгли цветя, които трепкат на монитора, не я интересуват повече. Тя скучае. Погледът й е прикован отново върху екрана, когато се появява ново синьо ъгловато цвете. Очите й като че ли питат: “Какво ли е пък това?”


Учените от Хайделбергската клиника са въодушевени. Амели реагира така, както те са очаквали – отначало наблюдава с интерес пъстрите фигури, след това, когато те започват да се повтарят, интересът й отслабва. Щом обаче се появява фигура с нова форма и друг цвят, момиченцето отново се концентрира върху нея. С поведението си седеммесечната Анели показва, че още отсега тя се учи да прави разлика между червеникави кръгли и сини ъгловати изображения. За учените това означава, че още на седем месеца бебетата сортират заобикалящия ги свят.

Говорят с очите си
В началото бебетата разграничават само грубите детайли – по цветове и форми или на живи и неодушевени предмети. С напредване на възрастта те правят разлика по по-фини критерии. Това доказва 11-месечният Денис. Той решава доста по-сложна задача – трябва да разграничи кучета от котки. Опитът протича по подобен модел – показват на Денис различни малки пластмасови кучета, с всяко от които му дават да играе по 20 сек. Когато интересът му отслабне, му предлагат пластмасова котка и вниманието му веднага е насочено към нея.


С подобни всекидневни опити хайделбергските учени се стараят да разгадаят как мислят бебетата. Тъй като малките още не могат да говорят, специалистите са принудени да разгадават поведението им и да правят съответните изводи. Основният извод е, че новите и изненадващи неща привличат бебетата. Щом опознаят нещо добре, те загубват интерес към него.
По време на опитите учените филмират децата, след което двама сътрудници изказват независимо един от друг мнението си. С хронометър се установява колко време бебето се концентрира по време на опита, кога вниманието му отслабва и кога то е изненадано. Напоследък специалистите регистрират и сърдечните тонове, и мозъчната дейност на бебетата със съответни уреди. Чрез тези изследвания те установяват колко различно реагират децата. Някои бебета свикват бързо с непознатите образи, други се нуждаят от много повече време.

Харесват всичко, което се движи
От 12 години проф. Сабина Пауен изследва развитието на бебетата. Тя разработва тестове, за които понякога й са необходими месеци. Особено вълнуващ се оказва тестът с животно и топка, който протича в два етапа. Отначало бебето вижда топка, на която е закрепено плюшено животно. Топката и животното се движат заедно, тъй като топката се задвижва от невидим мотор. След това животното и топката се разделят и детето наблюдава известно време двете неща, които лежат неподвижно едно до друго. Учените се интересуват към кой обект детето ще погледне първо – към животното или към топката? Те предполагат, че то ще насочи погледа си натам, където очаква движение.


Амели също е подложена на този тест. Тя фиксира с поглед – както и останалите бебета преди нея – фигурата на животното. Умна, каквито са бебетата на седем месеца, тя знае, че животното може да се движи само, а топката – не. А че става въпрос само за плюшено животно, тя все още не разбира...