Най-щастливите летни спомени са онези при баба и дядо - не е задължително да бъдат на село, но е задължително да са придружени от палачинки на закуска, спагети на обед и пиле с картофи за вечеря. Игри с децата от квартала, скъсани сандали от тичане, ожулени колене от падане и за финал - нежната грижа на баба, която първо ти се кара, но след това взима спешни мерки да промие раната, да ти осигури нови обувки и да те целуне звучно.

Докато ти играеш на криеница, баба дебне из балкона къде точно се намираш, а нерядко и озвучава квартала с името ти. Ей така, да си знаеш, че те чака, мисли, търси чат-пат, правейки любимото ти хапване.

Моите спомени при баба и дядо са благословение! И искам детето ми да се радва на същите топли преживявания - макар моята майка да не е като баба, все пак ще научи малчо на много неща и ще му дари много любов.

Синът ми стана на три - самостоятелен индивид, който проявява характер, бъбри нечленоразделно и поняога се глези твърде нахално. Баща му не ми разрешава да го шляпам по дупето, когато е непослушен, но аз го правя тайно - не, няма ефект. Никакъв.

Та, това ще бъде първото лято на нашето момче при баба и дядо без нас, неговите драги родители. Ще им го оставим на пълен пансион за цели 7 дни. Понякога ми се плаче, после си казвам - "Това са нещата от живота, той е голям, а баба и дядо са великолепни и здрави!" и бързо ми минава тревогата.

Аз и таткото на малкия палавник ще заминем на море - само двамата. Романтика, огън от емоции и време за нас. Не сме си го позволявали от 4 години, но силно усещам, че бракът ни има необходимост да погледа звездите под небето край сините вълни.

Дали синът ни осъзнава какво следва - не мисля, той обожава баба и дядо, но не е оставал сам, без мама нито при тях, нито никъде. Е, има опит с детска ясла, ама там е друго и има себеподобни за подкрепа.

Дали ще рони сълзи? Със сигурност, но след два дни ще е по-щастлив от всякога, в това не се съмнявам. Отивам да стягам куфарите и си тананикам "Морето е до бара и барът до морето, ля-ля-ля"....

Щастливо лято, приятели!