Смята се, че родината на брюкселското зеле е Белгия, тъй като на почти всички езици наименованието му сочи този произход. От намерените исторически данни се разбира, че още през втората половина на ХV в. то е било включено в менюто на белгийските благородници. През втората половина на ХІХ в. добива широко разпространение във Франция, Англия и САЩ и вече измества обикновеното бяло зеле в ежедневната храна.


Брюкселското зеле е двугодишно растение. През първата година образува изправено стъбло, високо до 60-70 см, по което спираловидно са разположени листата. От странични пъпки на стъблото се образуват малки зелчета, които са около 50-60 и повече на стъбло. Те се оформят от дребни нежни листа, свити по подобие на обикновеното бяло зеле.

Топ достойнства
Брюкселското зеле е много вкусно и от него се приготвят разнообразни ястия. По биологичните си показатели то се нарежда на едно от първите места сред храните от растителен произход. В зависимост от условията, при които се отглежда, съдържа витамин С от 152 до 247 мг%, който е в много стабилна форма и не се разрушава при съхраняването на зеленчука. Като се знае, че в червената капия този витамин е 160 мг%, а в спанака и в лимона – 50 мг%, става ясно какъв богат източник на витамин С е брюкселското зеле. Това го прави ценна храна за детския организъм, за повишаване на устойчивостта му към простудни и заразни заболявания. В брюкселското зеле има още витамини В2 и РР, каротин, минерални соли (калий и натрий в съотношение 38:1), въглехидрати, белтъчини, багрилни вещества, етерични масла и органични киселини. Тези хранителни вещества са 2–3 пъти повече в сравнение с бялото зеле.
Поради съдържащото се значително количество желязо в малките зелчици те са подходяща храна за предпазване от желязодефицитна анемия, често проявяваща се през първата година от живота на детето.


Брюкселското зеле засилва апетита, като стимулира стомашната секреция, а също така и образуването и отделянето на жлъчен сок. До момента на използването зелчетата се държат на стъблото – така по-добре се запазват. При употреба се измиват много добре и не се отрязват много късо, защото листата им лесно се разпиляват и разкъсват, което влошава вида на ястието. При задушаването също трябва да се внимава зелчетата да не се развалят. Те трябва да са твърди и плътни.
При варенето брюкселското зеле увеличава обема си, докато останалите видове зеле го намаляват с около 20%.
Благодарение на това, че миниатюрното зеле съдържа по-малък процент вода от другите видове, то се съхранява в прясно състояние по-добре от тях.

Кухня “Брюкселски специалитети” Ароматно зеле
Продукти: брюкселско зеле 80 г, масло 6 г (1 ч.л.), 35 мл (3/4 кафейна чашка) рядък млечен сос, магданоз, копър, сол.
Приготовление. Почистете зелето и го пуснете в малко количество леко подсолена вода да се свари до омекване. Отцедете и го смесете със сгорещеното масло. Залейте с рядък млечен сос, приготвен от прясно мляко, сгъстено с препечено брашно.
При поднасянето поръсете със ситно нарязан копър и магданоз.

Запечено зеле
Продукти: брюкселско зеле 50 г, масло 4 г (3/4 ч.л.), кашкавал 10 г (2 ч.л.).
За соса: прясно мляко 15 мл (1 с.л.), препечено брашно 2 г (1/2 ч.л.).
Приготовление. Отцедете от водата свареното в слабо подсолена вода брюкселско зеле и го поставете в тавичка. Залейте с млечен сос, приготвен от препеченото брашно, маслото и млякото. Отгоре на ситно ренде настържете кашкавала (при липса може и сирене). Запечете ястието в гореща фурна.

Зеле с шунка
Продукти: брюкселско зеле 50 г, маргарин или олио 4 г (1 непълна ч.л.), шунка 15 г (1 с.л.), лук 5 г (1 ч.л.), масло 4 г (1 непълна ч.л.), кашкавал 5 г (1 ч.л.), галета, доматен сок 25 мл (1/2 к. ч.), сол.
Приготовление. Задушете в маргарина зелето със ситно нарязания лук, като от време на време наливате по малко вода или бульон. Към задушеното зеле прибавете шунката, нарязана на дребни парченца. Разбъркайте и поставете сместа в намазана тавичка. Отгоре залейте с доматения сок, поръсете с настърган кашкавал и парченца масло. Запечете ястието около 30 мин.