Наред с икономическата криза, Covid-19 изправи обществото пред сериозни затруднения, свързани с образованието на нашите деца. Онлайн обучението в повечето страни спомогна на образователните институции да преодолеят ограниченията на карантината, да се придържат към академичния календар и да приключат успешно учебната 2019/2020 година. Но предстоящата учебна година буди много притеснения сред родителите, образователните и здравните експерти.

Докато някои специалисти изразяват тревога за потенциалните опасности от свободното сърфиране в интернет пространството на малки деца и евентуалните рискове, които дебнат невръстните малчугани там, други специалисти се тревожат повече за ефективността на овладяване на материала. Притесненията са най-вече за децата с по-големи затруднения в усвояване на нови знания, липсата на личен контакт с учителя и общуването през онлайн платформи. Замислете се – как с лекота да бъдеш отличник по предметите на точните науки, като математика, химия и физика? Важно е да отбележим, че социално по-слабите семейства не разполагат с технически възможности да обезпечат електронни устройства на едно, камо ли на две или повече деца, което автоматично ограничава достъпа на тези деца до онлайн образователните програми.

Според много родители онлайн образованието нанася повече вреда на децата, отколкото полза

Още на 15 април Детският фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ), който се занимава с хуманитарна помощ за млади хора по света, излезе с изявление: „Милиони деца са изложени на повишен риск, тъй като животът им все повече се измести онлайн по време на карантината от Covid- 19 пандемията.”

Под сянката на Covid-19 животът на милиони деца временно се е свил само до домовете и екраните им. Трябва да им помогнем да се ориентират в тази нова реалност. Това се казва в изявлението изпълнителният директор на УНИЦЕФ Анриета Форе.

Всички ние осъзнаваме, че за да растат здрави децата ни, те се нуждаят освен от много любов и наситена с нутриентна стойност храна, също така от много движение и активна почивка. Оставайки сами пред екраните у дома, децата са лишени от социален контакт, от срещи със своите връстници, учители, треньори, ментори и др. Общуване в реална среда, което ги зарежда емоционално и психически. Вместо това, те остават изолирани между 4 стени, сами, което може да доведе до емоционална нестабилност, усещане за самота, депресивни състояния на все още неустойчивата детска психика.

Останало само у дома дете следва да се храни евентулано без родителски надзор. При по-малките трябва да се осигури родител/настойник, което би затруднило финансовия бюджет на семейството. Как би се хранило дете, оставено без контрол, седящо цял ден пред компютъра, е предмет от една страна на догадки, но от друга -  на ясни предположения. Специалисатите обаче изразяват трвоги, че обездвижването на децата и влошените хранителни навици може да доведат до бум на множество заболявания, чийто рисков фактор е затлъстяването, като инсулинова резистентност, диабет от тип 2, сърдечно съдови заболявания, метаболитен синдром, хормонални смущения и други още от ранна детска възраст.

Да не забравяме и рисковете за детското зрение!

Децата ни днес излагат очите си често на неестествени светлини, лишавайки ги от естествени такива. Прекомерното време пред  екрана на компютър/телефон също така означава използването на очите само за визуализиране на образи на близки разстояния, което води до по-малко упражнения на очните мускули и съответно тяхното отслабване. Всички знаем, че за да е тонизиран един мускул, той следва да се натоварва активно и редовно. Ако този тертип на натоварване на очните мускили на нашите деца продължи дългосрочно във времето, очните мускули могат да загубят част от своите функции.

Въпреки това, когато корона вирусът представлява заплаха за целия свят и не е намерена ваксина, мнозина считат, че онлайн образованието е единственото правилно решение. Учителите също сякаш се чувстват заплашени за своите семейтва и изразяват нежелание да работят в реална среда.

 

Университите по света масово преминават към онлайн обучение

Тук е мястото да повдигна въпроса. Къде е будителството? Къде е пътеводната светлина? Къде са хората, които следва да бъдат пример за нашите деца?

Статистиката ясно сочи, че процентът на позитивни проби варира дневно межди 3 до 5-6%. Повечето от позитивните хора преминават през вируса без или с много лека симптоматика. Не е ли прекалено висока цената, която бихме платили, като презастраховка, ако затроворим децата си по домовете!

Да, ако ръстът на позитивни проби расте експоненциално, разбира се, че ще бъде оправдано! Но на този етап, най-здравата и активна част от населението, нашите деца, които доказано преминават през вируса почти без симтоматика залагат на карта не само качеството на своето образование, но и се излагат на неоправдано високи рискове. От една страна сигурността им в онлайн пространството, от друга страна здравните рискове от обездвижването, ограничаването на достъпа до свеж въздух, слънчеви лъчи, които да обезпечат синтеза на витамин D, толкова важен, за да обезпечи адекватното усвояване на калция и от там здравината на костите на децата в период на бурен растеж. И не на последно място- емоционалното и психическо здраве на нашите деца!

Като майка, като специалист, апелирам за разумно решение! Да помислим за децата и да потърсим решение, което ще защити интересите им и ще съхрани здравето им!

Защото децата са нашето бъдеще!

Апелирам и управляващите да вземат управленски решения, водени от здравия разум, а не от страха.

Текст: Яна Данаилова, нутриционист, специалист по здравословно хранене и преподавател по йога.