Хленчене, инатене, дори лоши думи... дали това показва, че детето ви се е превърнало в хулиган? Всяка майка рано или късно се сблъсква с детските пакости. Без значение е дали малчуганът ще рисува с маркери върху тапетите в хола, или ще откаже категорично да се облече, за да отиде на ясла. Родителите са безсилини, когато малкият запъртък категорично отказва да прави това, което искат от него. Осъзнало своята важност, детето иска да му угаждате и да се съобразявате с неговите желания, независимо колко нелогични изглеждат те.

Защо не слуша?
Много са причините за непослушанието. Вече все по-рядко родителите прибягват до наказания, когато малчуганът се инати. Добре е да анализирате какво е довело до лошото поведение и да се промените така, че и детето да ви отвърне само с усмивка и съгласие. В много случаи то не слуша, защото не може да понесе натиска, който оказвате върху него. Често родителите имат прекалено големи изисквания и се отнасят към отрочето си като към възрастен. Обикновено то не може да прецени правилно дадена ситуация и реакцията му е първосигнална. Ако например кажете на малкото да не пипа горещата печка, то няма да осъзнае, че ще се опари. То иска само да задоволи любопитството си. Друга причина за непослушанието е желанието на родителите да командват. Детето държи да се вслушвате в неговите идеи, а строгият ви тон често го дразни. Потънали в забързаното ежедневие, мама и татко не обръщат достатъчно внимание на детето си и то има чувство, че никой не го обича и че е изоставено. Това е причина постоянно да прави пакости, за да привлече вниманието на родителите си. Още по-лошо става, ако те постоянно се карат. Така малкото живее в постоянна несигурност и се страхува, че този гняв ще се насочи и към него. Лошото му поведение е защитна реакция от атмосферата у дома.


Малките деца имат постоянна нужда вниманието им да се ангажира с нещо интересно и ново. Когато играчките и забавленията свършат, а мама и татко са извън стаята, детето изразходва своята енергия чрез пакости.
Не се учудвайте, ако малкото човече стане много лошо, когато родите второ дете. Появата на нов член на семейството предизвика ревност у мъничето.

То трудно понася конкуренцията на бебето, което поглъща цялото време на мама, и реагира, като хвърля шишетата за вода на пода, размазва крема след баня по мебелите или тайно щипе бебето, така че то да заплаче силно. Повечето родители не осъзнават, че по-голямото дете ревнува и затова е толкова непослушно. В много случаи гневът му се насочва към майката, защото тя вече не му обръща толкова внимание, а повече се грижи за бебето.

Има ли решение?
Ако причината за агресията на детето е ревността, лесно може да се справите с този проблем. Направете по-голямото дете съпричастно с всичко, което се случва у дома. Започнете още през бременността, като го водите на прегледа с ехограф или на пазар. Винаги когато купувате нещо за бебето, вземайте и по-голямото дете. След раждането се опитайте да го въвличате в грижите за новороденото. Само така ще му помогнете постепенно да преодолее ревността си.
Важно е да не се поддавате на провокации. Малкото прави пакости само за да види как ще реагирате и дали ще се ядосате. По такъв начин то постига желанието си да привлече вниманието ви и дори може да плаче с глас, за да го утешите. Направете това, което то най-малко очаква – дори когато щурее наоколо, прегърнете го и го приласкайте. То със сигурност ще се смути от поведението ви. Разбира се, за някои деца да ядосват мама е много по-интересно, дори и от най-новия модел количка. За да предотвратите това, редовно отделяйте време за игри с детето. По-често му давайте възможност да взема решение заедно с вас. От значение е да му осигурявате постоянни занимания. И не на последно място – научете се да приемате спокойно пристъпите на инат и не капитулирайте пред плача.

Соня Найденова
психолог

Глезльото
Няколко са основните грешки, които родителите допускат във възпитанието на детето си, и то се превръща в истински глезльо.
Смятате, че то е център на света и му правите подаръци без повод. Когато без ограничения изпълнявате всички негови прищевки и желания, то знае, че може да постигне всичко, което пожелае. 
Поощрявате хленченето и отстъпвате пред избухванията. Ако обръщате внимание на малкото само когато се тръшка и плаче, му показвате, че непослушанието е идеален начин да привлече внимание ви.
Не търсите отговорност от детето. Важно е да поставяте ясни граници, до които то може да стига. Когато ги прекрачи, трябва да има някакво наказание. Ако не го направите, детето ще разбере, че дори и да се държи като хулиган, нищо няма да му се случи.
Не го хвалите и окуражавате. Детето бързо разбира, че родителите му обръщат повече внимание, ако прави пакости, а ако си играе кротко, не се занимават с него. Ето защо важно е постоянно да го насърчавате.