Сблъсквали ли сте се с разгневен тийнейджър? Той не иска да слуша, прави напук, облича се неподходящо. Сигурно си мислите, че подобно поведение ще ви дойде до главата чак след 10–15 години. Уви, първият пубертет на детето се появява още докато то е на 2. Малкото човече ще постави на изпитание педагогическия ви подход. Всъщност 2-годишните не са истински пубери. Те по-скоро са изследователи, които не се съобразяват с графика на мама и татко. Малчуганите искат да наложат свои правила в новия и същевременно объркан за тях свят. Да научат колкото може повече за него. Важно е родителите да знаят кога да спрат тяхната любознателност. Ако малката ви дъщеричка се е втурнала да пипне горещия котлон, за да разбере защо е червен, трябва да й обясните, че може лошо да се опари. В случай обаче че просто иска да си поиграе с някоя лъжица вместо с красивата кукла Барби, решителното "Не" няма да й попречи. Какво се получава, когато детето и родителите имат различни желания? Сигурно ви се е случвало сутрин да бързате да заведете малчугана на детска градина, а той бавно да подрежда камиончетата си. Резултатът обикновено са караница, изнервени родители и разплакано дете.

Войната вкъщи
За родителите е шок да видят как доскоро безпомощното им бебе изведнъж се изправя и започва да обикаля наоколо, да отваря всички шкафове, да изважда старите снимки, да разхвърля, да бърка в контакта, да слага в уста каквото намери. Ако пък 2-годишното открие моливи, флумастери или червилото на мама, тогава стените у дома ще се изпъстрят с безкрайни абстрактни картини. Какъв ужас! Всъщност малчуганът наблюдава, преценява, мисли и прави изводи. Добре е да знаете, че 2-годишният непослушник е най-великият изследовател. Ето защо не бива да спирате неговия порив. Чрез постоянните си опити той открива нови непознати неща – материи, форми, аромати, вкусове... За него всичко е интересно. Изведнъж проходил, той упорито преследва своите цели – да разбере колкото може повече. Ако допреди няколко месеца детето е било затворено само в кошарката или в ръцете на мама, сега то е господар на света. За родителите обаче това е началото на истинска война. Мама и татко трябва да намерят баланса. От една страна, да стимулират любопитството на малкото, от друга – да не му позволяват да се нарани в опитите си да изучава света.


Така детето и родителите се изправят един срещу друг.
Благодарение на този сблъсък на мнения малкото се научава да прави разлика между своите и чуждите желания.
В началото на втората година детето е привлечено от магията на забраненото. Към третата година обаче войната се разраства. Мъничето се опитва да предизвика реакцията на мама, като прави това, което знае, че не е редно. То лапа мръсни хартийки от пясъчника в парка само за да види как ще реагира тя.

Ключът от загадката
Освен че 2-годишните научават толкова много за света, те израстват и емоционално. Когато забележат, че желанията им се разминават с желанията на възрастните, постепенно започват да се съобразяват с околните. Дори и синът ви да не иска да бърза за детската градина, когато вие закъснявате за работа, в един момент той ще разбере, че трябва да уважи вашия график и да изпълни желанието ви. Не се чудете, ако видите как дъщеря ви носи малко котенце у дома или предлага утехата си на плачещо дете. На тази възраст децата са много съпричастни към другите. През втората година стъпка по стъпка малкото изучава заобикалящия го свят, но за целта то се нуждае от време и от безкрайни повторения. Ето защо трябва да се въоръжите с много търпение и постоянство. Те са ключът от загадката.

Страшното „Не!”
Най-изнервящата думичка, с която родителите ще се сблъскат през втората година, е „Не!”. „Не искам супа!”, „Не искам червената пола!”, „Не искам да ходя на ясла!”, „Не те обичам!” В детското "Не" се крие желанието на малчугана да му се даде време и възможност за собствени решения. Вече сте се убедили, че детето ви обича графиците и ритуалите и се нуждае от тях, за да се чувства сигурно. Все пак обаче то не харесва да го ограничавате. Давайте му възможност за избор. Така то ще се чувства значимо и няма да използва толкова често страшната думичка „Не!”. Вместо заповедното „Лягай, че вече е късно”, може да му предложите: „Избери с коя пижама ще си легнеш.” Така ще му покажете, че не пренебрегвате желанието му.
Едва към края на втората година родителите могат да въведат някои прости правила – детето трябва да се отнася мило с животните, след игра, да си прибира играчките… Постепенно мъничето ще свикне да се съобразява с правилата на родителите си, ще израства емоционално и, ако проявите търпение и такт, то ще се превърне в съпричастен и благороден човек – точно такъв, какъвто сте си го представяли през бременността.


Донка Дамянова
психолог