Острият вирусен хепатит е сравнително често инфекциозно заболяване, особено сред някои социални групи. Причинява се от различни вируси, но в детската възраст най-честа е хепатит А вирусната инфекция. Това е


т.нар. “болест на мръсните ръце”
Вирусът попада в организма през устата (чрез замърсени ръце, храна, вода), а се размножава в клетките на черния дроб – хепатоцитите.

Лечебното хранене заема важно място в комплексната терапия. То трябва да е съобразено със стадия на заболяването и със състоянието на болното дете. Често при острия хепатит се засягат и функциите на стомаха, червата и панкреаса, което трябва да се има предвид при предписване на съответната диета. Затова и всеки случай е различен.
Основната задача на диетотерапията е да се намали токсичното действие върху черния дроб и да се възстанови функцията на засегнатите органи и системи. Особено важно е да не се допусне хронифициране на процеса. За възстановяване на функциите на увредения черен дроб важно правило е в храната да има продукти, които съдържат пълноценни белтъци и стимулират образуването на гликоген. Гликогенът подобрява функционалната способност на черния дроб и предотвратява задълбочаването на процеса. Следователно диетата включва пълноценни животински белтъчини (предимно млечни), ограничаване на мазнините, приемане на достатъчно въглехидрати, витамини и течности.

Минималното количество на хранителните вещества за деца от всички възрасти е: белтъчини – 1–1.5 г/кг т.м., въглехидрати – 8–10 г/кг т.м, мазнини – 0.2 г/кг т.м. 
В началото на заболяването детето е на
диета 5а
която задоволява посочените изисквания. Тя се провежда 2 до 6 седмици, след което болното преминава на следващата диета (диета 5) 6 до 12 месеца. Различията между двете диети не са големи. Първата е повече механично и химично щадяща. При нея храната е смляна или пасирана. Тя включва твърд (вчерашен) бял хляб, сладки и кифли от козуначено тесто, кейк, крем-супи от зеленчуци (без зеле), зеленчуков бульон с овесени ядки и грис, млечни супи (с ориз, грис, фиде или овесени ядки). Месото се сварява, за да се извлекат от него екстрактните вещества, и се смила. От него се приготвят кюфтета на пара или с бял сос, шницели на пара, суфлета, супа топчета и др. Рибата (треска, мерлуза и други нетлъсти риби) също предварително се сварява. За гарнитура се сервират картофено и морковено пюре, задушени моркови и цвекло, задушен зелен грах и ориз. През тази фаза на заболяването се използва само белтъкът на яйцата. През първите дни се препоръчва всеки ден детето да яде по 70–150 г (в зависимост от възрастта) прясна обезмаслена извара под различна форма – в десерта, супата, към салатата. Детето може да яде сладки плодове в суров вид (настъргани или пасирани) или като компот и кисел. Забранено е да консумира месни и рибни супи и бульони, пържени ястия, мазнини от животински произход (с изключение на малко прясно масло), колбаси, репи, лук, чесън, киселец, сладолед, какао, шоколад, торти и пасти, т.е. детето не бива да яде храни, които съдържат целулоза, холестерол, екстрактни вещества, етерични масла и пурини. Солта се ограничава наполовина. Храната се обогатява с витамини (отвара от шипки, плодови и зеленчукови сокове). Храненето е пет, дори шест пъти на ден.
Диета 5
е следващият етап от диетолечението на острия хепатит. Тя продължава, както вече се спомена, най-малко 6 месеца. Осигурява пълноценно хранене на детето, като същевременно е щадяща по отношение на химичното дразнене на храносмилателната система. В сравнение с първата диета тя е по-малко щадяща, хранителните продукти не са смлени, прибавя се и растително масло, месото, зеленчуците и плодовете се увеличават. Разрешават се нетлъста шунка, варени кренвирши, изкиснато нискомаслено сирене, нискомаслен несолен кашкавал. Забранени са мек хляб, изделия от маслено тесто, сладолед, банички, пирожки, торти и пасти, шоколад, тлъсти меса и риби, твърдо сварени и пържени яйца, маргарин, киселец, спанак, репи, репички, лук, чесън, мариновани зеленчуци и туршии, месни и рибни бульони.
Кулинарната обработка е варене, на пара и пасиране. При подобряване на състоянието на болното дете някои ястия могат да се пекат, но без груба, твърда кора. Храненето е петкратно. Храната се сервира топла и с хубав вид.
В зависимост от формата на заболяването съответните диети имат своите по-строги ограничения.

При леките форми
в първите дни се дават вчерашен хляб, сухари, зърнени храни, глюкоза, пчелен мед, захар, сладка, мляко, извара, квасено мляко, нетлъсти меса и риби, малко краве масло, зеленчукови и плодови сокове, компоти, желета, кисели, отвара от шипки или трици, изсушени плодове.
Зърнените храни и зеленчуците се разваряват и пасират. Вареното месо и рибата се предлагат под формата на пюре, суфле, котлети, шницели на пара, млечни супи и каши, зеленчукови сокове. Включват се още плодове – печени или на пюре, подсладени течности, напитки, чай.
В началото на средно тежките форми трябва да се дават повече течности (чай, отвара от шипки, сладки плодови сокове), лесноусвоими въглехидрати (глюкоза, фруктоза, захар), мармалади, конфитюри, сладка, желета, извара, омлет от яйчен белтък и др.

При тежките форми
за 2–3 дни детето e на захарно-плодова храна: достатъчно подсладени плодови сокове, нектари, чай с лимонов сок, отвара от шипки, глюкоза, фруктоза. Течната храна се дава на всеки 2–3 часа в малко количество. След това се преминава на течно-кашава храна: инстантни детски каши, пасирани млечни каши, каши от грис, ориз, овесени ядки, кисели, желета, мусове, зеленчукови пюрета, плодови и зеленчукови сокове, печени плодове. При подобряване на състоянието се преминава постепенно към по-разширена диета, след няколко дни – на първата диета, а по-късно – към втората.
Много важно е родителите добре да знаят, че лечението на острия хепатит най-вече е чрез диетата, която трябва да се спазва месеци наред след настъпване на оздравителния процес. Само по този начин ще се предотвратят усложнения, които могат да доведат до хронифициране на заболяването.

Д-р Полина Митева
педиатър
гл. асистент към СБАЛДБ – София