Под 30-годишна възраст миомата на матката се наблюдава сравнително рядко (под 10%), но около 35 години честотата й е от 40 до 60%. Съвременните жени отлагат майчинството заради професионалната си реализация и това поставя въпроса за забременяване, износване на бременността и раждане при наличие на миома. Тя е най-честият доброкачествен тумор на матката, но причината за поява на миомни възли не е напълно изяснена. Счита се, че рискови фактори са ранното започване на менструация, липсата на раждания, възрастта, затлъстяването, консумацията на червени меса, ниската физическа активност, расовите особености. Има различни теории за това какво провокира появата й. При роднини от първи ред (майки, сестри) с миома вероятността за появата й е 4,2 пъти по-голяма, предупреждава д-р Лъчезар Танчев, д.м., акушер-гинеколог, гл. асистент, Клиника по онкогинекология, УМБАЛ „Д-р Г. Странски”, гр. Плевен. Растежът на тумора е зависим от яйчниковите полови хормони естроген и прогестерон и от наличието на рецептори в тъканите за тези хормони. Механизмът, по който действат и взаимодействат тези хормони, е много по-сложен.

Симптоми, които подсказват наличие на миома

Един от симптомите за миома на матката е обилната менструация. Обилното и/или продължително кървене може да доведе до анемия. Тогава жената усеща световъртеж, раздразнителност и лесна умора.

Необходимо е да се обсъди лечение (оперативно или консервативно) преди забременяване. Бременността е състояние, свързано с повишени изисквания към организма и нерядко се наблюдава анемия в известна степен дори при физиологичната, нормална бременност.

Разположението, размерът, броят на миомните възли и индивидуалните особености на пациентката определят оплакванията и тяхната тежест. Най-честият симптом е абнормно маточно кървене, особено при по-големите миоми и тези, които пречат на свиването на матката.

Поради притискане на съседни органи – пикочен мехур, ректум или уретери, някои бременни с миома съобщават за често или затруднено уриниране, запек или болезнена дефекация, по-рядко за болки в областта на бъбреците, нарушаване на оттичането на урината.

Чест симптом е болката и/или чувството за тежест в малкия таз. Това е и най-срещаният симптом при бременни, особено през второто и третото тримесечие на бременността. Болката се дължи на промени в миомния възел, свързани, от една страна, с по-бързото нарастване на възела, отколкото кръвоснабдяването е готово да обезпечи, и от друга – с нарастването на матката, при което се получава промяна в структурата й и прегъване на съдовете, кръвоснабдяващи миомния възел. Тези промени водят до исхемия и последваща некроза.

Кои миоми могат да се открият при гинекологичен преглед и кои не?

По време на бременност диагностицирането на миомен възел е затруднено. Около 40% от възлите, по-големи от 5 см, и 12% от по-малките възли (3–5 см) се откриват при стандартен преглед. Приносът на ултразвуковото изследване също е ограничен поради трудното различаване на миомните възли от физиологично задебелената маточна мускулатура. При проследяването на бременността по-често се извършват акушеро-гинекологични прегледи и миомен възел може да се диагностицира точно в този период.

Стандартните методи за поставяне на диагноза още преди бременността, освен внимателно снета анамнеза, са вагинален преглед от специалист акушер-гинеколог и ехографско изследване с вагинален или абдоминален трансдюсер. Тези достъпни и сравнително евтини методи са достатъчни. Когато е необходимо диференциалнодиагностично уточняване, могат да се използват ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и компютърнотомографско изследване (КАТ).

Бъдещите майки е добре да знаят….

Смята се, че миомата по време на бременност нараства, но данните сочат, че това се случва само с 22–32% от възлите, докато повечето от тях (60–78%) остават непроменени. Растеж най-често се наблюдава в първото тримесечие на бременността, а в третото има тенденция към слабо намаляване на размерите. Тези данни не бива да успокояват жените с диагностицирана миома, тъй като 10–30% ще имат проблемна бременност. В ранните срокове на бременността се повишава рискът от спонтанен аборт, особено при множество миомни възли. Когато плацентата се имплантира близко до миомен възел, по-често има генитално кървене. През втората половина на бременността наличието на миома е свързано по-често с преждевременно раждане или пукане на околоплодния мехур. Отлепването на плацентата е 3 пъти по-често, особено при субмукозни, разположени зад плацентата и големи миомни възли. Рискът от друга акушерска патология – предлежаща плацента (placenta praevia), е 2 пъти по-висок. Рядко се наблюдават и аномалии на плода вследствие на външна компресия от миомата.

Усложнения при раждане при наличие на миома

Раждащи с миома на матката представляват предизвикателство за акушерите поради повишения риск от усложнения. Такова е неправилното разположение на плода в майчината утроба при големи или множествени миоми. Миомата често е причина за раждане чрез цезарово сечение. При част от случаите то се извършва планово, при други – поради развитие на родилна слабост (2 пъти по-честа в сравнени с родилки без миома), в хода на естествено раждане. Наличието на миома на матката не е задължително показание за раждане чрез секцио. Данните сочат и известно повишение на кръвотеченията след раждане, свързани с нарушаване в контракциите на матката, както и по-често извършване на следродилна хистеректомия. Ниско разположени миомни възли могат да са причина за задържане на плацентата в матката и необходимост от свързани с това манипулации.

Кой тип миоми пречат на половия акт и забременяването?

В повечето случаи миомните възли не пречат на половия контакт, освен при наличие на някои усложнения. Инфертилитет се причинява най-вече от субмукозните миомни възли, деформиращи маточната кухина и ендометриума, както и от по-големите интрамурални миомни възли. Миоми, развили се в маточната шийка, също могат да затруднят забременяването.

Налага ли се операция на миома и кога?

Оперативно лечение се предприема в следните случаи:

  • Матка, по-голяма от 4-месечна бременност.
  • Анемия, предизвикана от маточно кървене при миома.
  • Бързо нарастващ миомен възел.
  • Миомен възел с размери над 4 см (размерът е спорен според различните автори).
  • Стерилитет и миома на матката.
  • Смущение от притискане на съседни органи и тазова болка.

„При нераждали или желаещи бременности жени в повечето случаи се предприема органосъхраняващо лечение (миомектомия). Могат да бъдат отстранени един или множество възли, като се стремим, когато е възможно, да не нарушаваме целостта на маточната кухина и така да не нараняваме ендометриума”, уточнява д-р Танчев. „Препоръчваме след такава операция да се изчака поне 6 месеца до бъдещо забременяване, дори малко повече. Това е необходимо за пълно зарастване на маточната мускулатура, която предстои да се променя драматично по време на бременността.” Разкъсване на матката на мястото на предшестваща миомектомия по време на бременността и раждането е изключително рядко (0,5–1%). Предшестващата миомектомия е относителна индикация за раждане чрез цезарово сечение.

 

Текст: Феодорина Ляскова