Няма съмнение, че ежедневието на дeцата с атопичен дерматит е по-различно от ежедневието на повечето им връстници. А вниманието на техните родители е изострено с какво се облича, с какво се храни, с какво си играе малчуганът...
„За появата на атопичния дерматит не можем да пренебрегнем генетичния фактор. Става дума за случаите, когато родителите или бабите и дядовците на детето са страдали от алергичен ринит, бронхиална астма, екземи или уртикария. Поради това някои родители
започват да изпитват чувство на вина
че са станали причина детето им да страда. Те рядко осъзнават, че чрез повишената си тревожност не го правят по-спокойно и здраво. Затова съветът ми към тях е да не се притесняват да търсят помощ от психотерапевти и да гледат по-позитивно на живота”,съветвапроф. Николай Цанков– председател на Българското дерматологично дружество.
А позитивната настройка е задължителна. Тя може например да дойде от това, че родителят на дете с атопична екзема няма как да не е забелязал особено острия ум на детето си. На базата на научни доказателства е известно, че децата с атопичен дерматит имат висок коефициент на интелигентност. Някои обясняват това с повишеното ниво на хистамин в организма, което, освен негативните си ефекти, е отговорно за по-доброто усвояване на знания.
„Наистина тези деца са особено интелигентни и с тях е удоволствие да се общува. Но често са свръхчувствителни и нервността им е разбираема. Представете си една напукана увредена кожа, която непрестанно сърби”, казва доц. Жана Казанджиеваот Университетската клиника по кожни болести в София. Тези страдания се дължат на
нарушената бариера на повърхностния слой на кожата
„Той не е достатъчно здрав и позволява на алергените и микробите да влизат навътре в кожата. Назоваването на този тип дерматит като „атопичен” (от гръц. „не на място”) подсказва, че екземата не е на мястото на контакта с дразнителя, а се появява на определени места според възрастта. При бебетата основно побузите, при по-големите деца –по-често посгъвките на лактите и на колената или по врата. Друг характерен белег е цялостната сухота на кожата”, обяснява доц. Казанджиева.
За жалост в ХХІ в. около това заболяване все още витаят мистерии. Факторите, които го предизвикват,не са 100% изяснени. Освен генетичната обусловеност, за основен провокатор се посочванеблагоприятната външна среда. Затова и специалистите
наричат атопичната екзема
болест на цивилизацията
В най-развитите страни на планетата процентът на страдащите от нея е най-висок –около %. Процесът е правопропорционален напоявата на новите алергени, възникнали в резултат на „модерния” начин на живот.
Съществува и хипотеза, че благоприятстващ развитието на атопичния дерматит фактор е това, че бебето не е хранено с майчина кърма. Но темата все още е обект на дискусия между лекарите. Най-съществената мистерия обаче е, че
медицината все още не е открила лек
който окончателно да победи атопичната екзема. „На този етап заболяването е нелечимо в световен аспект. Има обаче лъч надежда и той е в шанса детето спонтанно да се излекува от болестта. Това може да се случи в три възрастови периода: в края на 3-ата година, в края на 8-ата или към края на пубертета. И то независимо от терапията, която се прилага…”, допълва проф. Цанков.
Никой обаче не може да даде гаранция на родителите, че именно тяхното дете ще се излекува. Затова родителите са обучавани как да направят средата на детето си максимално щадяща, така че периодите на затишие на болестта да се удължават. Известно е, че симптомите се появяват рано – между 3-ия и 6-ия месец на бебето. Затова едни от първите правила, които родителите трябва да спазват, засягат
къпането на кърмачето
„Водата във ваната не бива да е много топла, а хладка. Не е добре детето да се къпе прекалено често, защото това изсушава кожата му. Сапунът може да се обяви за враг на болните от атопичен дерматит. Задължително е вместо него да се използват специални измиващи вещества и емолиентни кремове, които не съдържат парфюми, оцветители и т.н. Широките дрехи от100%памук са задължителни”, обяснява доц. Казанджиева.
В ежедневните грижи за детето трябва да се елиминират всички фактори, които водят до обезмасляване на повърхностния слой на кожата. Към тях севключват и климатиците, които изсушаватвъздуха.
Препоръчително е да се избягват по-пикантните ястия, шоколадът, консервираните и бобовите храни. Родителят трябва да наблюдава кои храни обострят болестта на детето.
В отчаянието си, че не виждат подобрение, животът на много родители се превръща в маратон, в който те препускат от лекар на лекар. Съветът обаче е да се спрат на един специалист дерматолог, който отблизо да следи състоянието на детето им не само във фази на обостряне на дерматита.
Сред методите, които дават добри резултати като допълващи терапии, е
високопланинското климатолечение
в чиито ползи са убедена д-р Здравка Дерменджиеваот Университетската клиника по кожни болести в София. Тя провеждат лечение на деца над 3-годишна възраст из природните красоти на Рила. „Третирането с антихистаминови, кортикостероидни, а понякога и с антибиотични препарати често има странични действия. Планинският въздух обаче може да донесе само ползи”, категорична е дерматоложката.
Сандра Керелезова
Нежно поколение
При мигранти от азиатски и африкански държави, в които заболяемостта от атопичен дерматит е ниска, преселили се да живеят в западноевропейски страни, при следващото поколение (израсло сред климатици, газови изпарения, съмнителни добавки в храната, продукти на битовата химия и т.н.)процентът на заболелите се увеличава.
Помощ от хомеопатията?
Все повече родители на деца с атопичен дерматит се обръщат към хомеопатията. Какво обаче мислят дерматолозите за забележителните успехи, които изтъкват някои хомеопати в борбата с кожното заболяване? „Лично аз съм инициатор на въвеждането на медицинската хомеопатия във висшите училища. Когато обаче става дума за атопичен дерматит, пресилено е да се говори за окончателно излекуване чрез хомеопатия. Това е доста утопична идея. Ако действително е възможно, във Франция например, където хомеопатията е особено утвърдена, всички щяха да прилагат само този метод в лечението на болестта”, убеден е проф. Цанков.
Това напомня на родителите, че винаги трябва да имат едно наум, дори и в периоди, когато заболяването на детето им е в затишие. И да се стремят да поддържат среда, максимално свободна от провокиращи фактори. Защото в противен случай рискът кожното страдание отново да се върне е голям…