Тази рубрика се подготвя със съдействието на Ралица Кочева, майка на Яна

Първата половина от този месец бях на гости при баба и дядо. Разхождахме се по цял ден – из парка и по централната улица. Ако намерех цветенце, откъсвах само цвета, без дръжката. Мама се смееше на моята неопитност.
Играех край градските фонтани, а един ден стигнахме чак до реката.
За пръв път ме оставиха да играя на пясъчника. Беше много интересно да загребвам пясъка в шепи и той да се изплъзва между пръстите ми.


С всеки ден ставам по-подвижна и самостоятелна. Вече нищо не може да ме спре да стигна там, където съм си наумила. Крача смело, а ако няма за какво или за кого да се хвана, започвам да лазя и съм много бърза. С лекота отварям притворени врати и продължавам напред. Според мама съм неудържима.
Когато сме на площадката, веднага отивам на катерушките. Винаги търся други деца, с които да играя. Общителна съм и

не се страхувам от непознати
Татко казва, че съм много лъчезарно и слънчево дете.
Ходихме на вилата и посадихме дръвче. Надявам се, че след време ще мога сама да засадя и други. Мама ми помага да се сприятеля с котките. Баба има много симпатична котка и няколко пъти се опитвах да й дръпна опашката.
И този месец бях на детска консултация. Вече съм висока почти 70 см и тежа 7.6 кг.
Продължавам да се мръщя на кашите и пюретата. Основната ми храна е кърмата, но мама се старае 2–3 пъти дневно да ми предлага и нещо друго. Обикновено за обяд ми сервира супа, следобед ям плодово пюре, а вечер ми приготвя каша. Този месец за първи път опитах вкуса на месото, а след няколко дни и на храните с глутен. Вече мама ми дава сурови ябълки, банани и моркови. И те обаче не са ми любими. Предпочитам да ги смуча и от време на време да отхапвам по някое парче.
Спя почти по 12 часа, но все още се събуждам и искам мама да ме кърми. Понякога заспивам и през деня, но по-рядко.
Свикнах да ходя, като се държа за ръката на мама. Тя бе много щастлива, защото веднъж се пуснах от нея и направих няколко крачки сама. После застанах на място, без да мърдам. С течение на времето
се научих добре да пазя равновесие
Открих, че така мога да ползвам и двете си ръце, за да посягам към играчки и други интересни предмети.
Не след дълго направих и първата си самостоятелна крачка. После още 2–3, но все още ми беше трудно. Трябваше да мине известно време, за да проходя. Чувствам се по-сигурна, ако някой ме държи за ръка. У дома мислят, че скоро няма да преодолея страха си. Предпазлива съм. Въпреки че съм доста подвижна и пъргава, никога не се втурвам през глава.
През тези седмици речникът ми не се е обогатил много. Често говоря на бебешки, шептя си и издавам всевъзможни звуци. Подреждам любимите срички в най-различни комбинации.
Излезе първият брой на ”9 месеца”, в който мама започва да разказва за мен. Удивително е колко бързо съм пораснала!