Тази рубрика се подготвя със съдействието на Ралица Кочева, майка на Яна

В първите дни на деветия месец изведнъж започнах да обогатявам речника си. Много бързо „да-да-да” се превърна в „ба-ба-ба”. Вече дори правя цели изречения. „Еййй.. бей! Баги, багиии...” – така говоря на мама и татко. Не закъсняха и сладките „та-та” и „ма-ма”. Бърборя доста, но още не разбирам значението на думите.


Докато сме навън, все по-често настоявам мама да ме извади от количката и
да правя опити да стъпвам сама
Чувството за свобода и самостоятелност е превъзходно.
След няколко безсънни нощи, плач, пронизителни писъци и много сополи първото ми зъбче се показа – малко, беличко отдолу вдясно. Десетина дни по-късно до него се появи и второто. Беше тежък период за всички у дома. Имах хрема, мрънках почти непрестанно и не можех да спя. Гелът за успокояване на венците не помогна. Загубих апетит и отказвах да се храня. Все още мама продължаваше да ме кърми, когато искам, но на редовния преглед се установи, че съм отслабнала с 50 г. Дори и да нямам проблеми със зъбчетата, пак не обичам каши и пюрета и затова мама започна да ми приготвя крем-супи. Хапвам съвсем малко няколко пъти на ден и все още се мръщя на другите храни.

В средата на деветия месец
направих мъничка крачка напред
Улисана в играта, пуснах се от мама и се задържах права за няколко секунди. После се олюлях, загубих равновесие и паднах по дупе. Но това не е всичко – вече ходя сама от единия до другия край на масата, като се държа за нея. Научих се оттам да се прехвърлям на дивана и така обикалям из стаята.
Често проверявам какво има в чекмеджетата у дома. Открих, че фурната може да се отваря. Успешно се катеря по дивана, а оттам – на бюрото.

Мама е много щастлива, че разбирам все повече неща. Непрекъснато
откривам и нови игри
Напоследък постоянно се гоним. Мама казва: „Ей сега ще те хвана!", а аз се смея и бързо пълзя.
Заведоха ме в детски клуб по случай рождения ден на братовчед ми. Хареса ми. Забавлявах се с безбройните интересни и нови играчки, чaк забравих да се оглеждам за мама. А тя реши, че това е добро занимание за дъждовните дни. В детските клубове никога не е скучно. Басейните с топки са като истински плаващи пясъци. Колкото повече мърдаш, толкова по-надолу отиваш. Могат да те затрупат напълно.
В края на деветия месец, въпреки времето, с мама започнахме да се разхождаме все повече в парка. Забелязвам, че там има и други деца, които са по-нетърпеливи и от мен. Играя на катерушките. Спускам се по пързалката, навеждам се и вдигам разни неща от земята. На мама вече не й прави впечатление, че пипам навсякъде, сядам, ходя, подпирам се.
Няма как да ме опази
След всяко излизане ме къпе и пере всичките ми дрехи. Представям си какво ще стане, като започна да си играя на пясъчниците...
След цял ден игри в парка мама е много уморена, а аз съм неуморима. Вече не обичам да ме оставят в проходилката, защото никак не е забавно. Мама трябва да ме държи за ръце, докато пристъпвам наоколо. Тя се опитва да ме научи да пазя равновесие. Аз съм малко неуверена и ме е страх да ходя, без да има някой до мен. Ако само за миг усетя, че съм нестабилна, сядам по дупе.