На детската площадка

Текст: Д-р Мария Дишкова, главен асистент, университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Факултет по обществени науки, Бургас

Детската площадка е сред най-любимите места за игра. Там има разнообразни забавни съоръжения (люлки, пързалки, катерушки), които карат децата да се забавляват и да развиват двигателните си умения. Освен това на детската площадка децата общуват със свои връстници и с други деца. По този начин те се социализират и развиват, докато играят, като всичко това се случва естествено и непринудено. Родителите също прекарват много време на детската площадка. Някои от тях са спокойни и наблюдават как децата им се забавляват. Други са напрегнати, защото да тичаш след детето, е изморително и изисква много енергия. Трети търсят контакт с други родители и прекарват повечето време в приятни разговори.

Ако разглеждаме детската площадка не само като място за забавление, но и като един важен възпитателен фактор, трябва да се подчертае, че времето, прекарано там, е изпълнено с редица предизвикателства – не само за децата, но и за родителите. Факт е, че агресията (била тя и само вербална), станала неотменима част от съвременния социален живот в България, се пренесе и на това, доскоро защитено, място. Този факт провокира провеждането на проучване, в което бяха анкетирани 1000 лица, от които 500 жени и 500 мъже. От анкетираните 1000 души 500 са от голям град, а останалите 500 са от по-малки населени места. Въпросите, включени в анкетата, са 17 на брой и проучват мнението на родителите в няколко основни посоки:

•  причините, поради които деца и родители посещават детската площадка;
• причините, поради които деца и родители не посещават детската площадка;
• поведението на децата на детските площадки;
• как реагират родителите на поведението на децата си;
• съществуват ли конфликти между родителите и от какво те се провокират;
• какво е отношението на родителите към финансовите изкушения в близост до детската площадка (сергии и магазинчета с пакетирана храна, пуканки, царевица, сладолед, батути, акумулаторни колички, колички с монети от 0,50 лв., 1,00 лв. и 2,00 лв., машинки за различни подаръци срещу монета, „ловене на патки” и много други подобни).

Големият брой анкетирани лица дават възможност получените резултати да се анализират по различни критерии: възраст на родителите (под и над 30-годишна възраст); пол на родителите (майки и бащи); образование на родителите (от една страна, се проучват родителите, които имат педагогическо образование, а от друга страна, се проучва дали те са с висше, средно или основно образование); родители и други роднини (майки и бащи или баби, дядовци, лели, братовчеди и др.); местоположение на детската площадка (дали детската площадка се намира в голям град или в по-малко населено място). В тази статия са споделени резултатите, получени от сравнителния анализ по пол на родителите.

•  Майките прекарват по-продължително време на детската площадка от бащите.  
•  Бащите водят децата си на детската площадка, защото смятат, че е подходящо място за игра (42% от анкетираните) и има хубави съоръжения, на които детето да си играе (99,75%). Майките дават далеч по-разнообразни мнения, но повечето от тях се обединяват около идеята за хубавите съоръжения (86,5%) и за детската площадка като място за по-успешна социализация на децата (75,5%).
• Бащите не водят децата си на детската площадка поради две основни и съвсем конкретни причини: липса на време (74,75%) и умора след тежкия работен ден (49,75%). Майките отново маркират различни отговори, но най-голям процент от тях (85%) посочват, че са привърженици на междусъседските събирания, което е характерно за родителите от по-малките населени места.
• 95% от анкетираните майки смятат, че децата им често стават обект на агресия от страна на други деца, когато са на детската площадка. По този въпрос нито един баща не дава съгласие (0%). Татковците са на мнение, че децата им искрено се забавляват и си играят с другите деца, докато съгласни с тях са едва 38,75% от майките.
• Ако някое дете прояви агресия и удари, ухапе или одере собственото им дете, бащите най-често успокояват детето си и след това то продължава да си играе (96% от анкетираните мъже маркират този отговор).  Майките реагират далеч по-експанзивно. 49,75% от тях се карат на детето, което е посегнало на тяхното; 44,5% се карат с родителите на детето, което е посегнало на тяхното; 37% твърдят, че оставят детето си да се оправя само, а 28,75% учат децата си да отвръщат на удара. Едва 41% от анкетираните майки реагират спокойно като бащите, успокояват детето си и го оставят да продължи да си играе.
•  Когато тяхното собствено дете посяга на други деца, майките и бащите отново реагират различно. Най-много анкетирани татковци (82,25%) споделят, че действат  според конкретната ситуация. 53,25% от майките твърдят, че настоятелно молят детето си да се извини, а 52,7% от тях се извиняват на родителите на нараненото дете. Не е малък броят обаче на майките, които стимулират агресия у своите деца. Те смятат, че е по-добре децата им да са нападатели, отколкото жертви.
• 88,25% от анкетираните жени споделят, че непрекъснато влизат в спор с родителите на други деца, докато са на детската площадка, а 95,75% от анкетираните бащи маркират, че изобщо не им се налага да се карат с други родители.
• Относно наличието на изкушения в близост до детската площадка родителите реагират разнообразно. От една страна, те смятат, че това е финансова агресия спрямо тях и децата им, но паралелно с това се поддават на изкушенията. Споделят, че ако желанията на децата им не са непрекъснати, няма нищо лошо в това да им угаждат от време на време.
• Във връзка с финансовите разходи някои майки допълват, че им излиза скъпо да угаждат на децата си, но предпочитат да похарчат пари, вместо да слушат „мрънкането” на децата си.
•  69% от анкетираните майки гледат на детските площадки като на бойно поле, докато 86,5% от татковците смятат, че те са място за игра.

В заключение: различията в гледните точки на майките и бащите относно възпитанието на децата важат в пълна сила и по отношение на детските площадки. Вероятно позицията на бащата се предопределя от факта, че той е сравнително по-рядък посетител на тези обекти. Несъмнено обаче той се отличава с по-голяма толерантност, такт, търпение и спокойствие. Бащата възприема детската площадка като място за игра и води детето си там, за да си играе. В противовес на това, майката приема детската площадка като бойно поле и отива там като на война. Нейната нагласа е да се кара и да спори с другите родители за най-малкото, например, че люлката е заета, с оправданието, че го прави в интерес на детето. В същото време тя подготвя и детето си за война, като демонстрира и стимулира у него модели на поведение, които се отличават с агресия и липса на търпение. Важно е да се обърне внимание на всички тези акценти, защото действително тук предимно са засегнати деца от най-ранна възраст, които всъщност са излезли, за да поиграят на чист въздух, а техните родители са само придружители.