Често две- и тригодишните палавници са като отнесени от вихъра. Означава ли това, че са смахнати или просто се опитват да внесат малко ред в своя свят?


Тревога, тревога! Всеки момент на гости ще ни дойде Пламен! Някой моментално да вдигне щорите и да скрие шнуровете за дърпане зад пердетата!

Пламен съвсем скоро стана на две години, но вече е прочут в целия град със силното си влечение към щорите. В мига, в който погледът му попадне върху тях, той започва да крещи с цяло гърло: "Стори! Ст-о-о-ри!" После майка му трябва да го вземе на ръце и да му позволи да ги спусне надолу, после да ги вдигне, после пак да ги спусне и така безкрай.

Чудаците са навсякъде
“Мамо, преди да заспя, искам да ми дадеш… м-м-м… нещо-о-о… синьо. Тати, ще прочетеш ли приказка на куклата, а после и на мечето. Слончето също не може да заспи, преди да чуе любимата си песничка. Татенце, нали ще му попееш?”


Светът е пълен с най-различни чудаци, но не е за вярване, че много от тях са деца. Всяко мъниче има своите особености и за много от тях има ясно обяснение. Палавниците се опитват да нагодят към действителността натрупаните през “дългия” си жизнен път познания за света. Това, което не пасва, се прекроява.

Моят нов приятел – Супермен
Децата мечтаят за силни и непобедими приятели. Какво става обаче, ако не ги открият в действителността? Колко лесно – на помощ идва въображението! За ужас на родителите често малките разговарят със своите любими приятели на глас, а лишените от фантазия възрастни са убедени, че детето си приказва само.
Цели 10 дни тригодишният Митко издигал приказни пясъчни замъци на плажа, джапал във водата, хващал златни рибки… Малкият курортист се превърнал в истински повелител на морския бряг. Не е за вярване, но той бил господар по бермуди! През цялата почивка Митко не пожелал да свали бермудите си. Какво безпокойство обзело близките му! Как така по панталони на плажа?! Никой не се досещал, че  повелителят на морето просто слушал мама и се придържал към постоянно повтаряното правило, че трябва да се предпазва от слънцето.

Гриз, гриз нокътче
Прищевките често спасяват детето от страха и му носят усещане за сигурност и уют. Приказка за лека нощ, а след това целувка по бузите – ритуалите са най-различни, но внасят ред в живота на мъничето. Да му мисли онзи, който се осмели да промени реда!   
Всичко това е в състояние да изправи косите на родителите. Безпокойството нараства още повече, когато приумиците вземат застрашителни размери. Какво да правите, ако детето най-редовно си изгризва ноктите до кръв или ако сдъвква краищата на възглавницата? Трябва ли да се обърнете към детски психолог?

Дишайте спокойно, родители!
Обикновено тези чудати приумици всъщност са защитна реакция на малките. Съкровището ви вероятно се нуждае от повече внимание. Постарайте се да разберете дали нещо не го притеснява. Гризането на молив и дъвченето на нещо много често подпомагат съсредоточаването. С времето родителите се научават да понасят и дори да харесват особеностите на децата си. Странните навици на малките не само че улесняват всекидневието им, но ги правят уникални. Дори след години ще се говори за някогашния малък специалист по щорите Пламен.
Добрата новина е, че повечето от странностите изчезват, без да сте полагали специални усилия. Детето ще навлезе в нов етап на развитие и само ще се откаже от приказката за лека нощ. Пламен не прави изключение. След като изучи основно как функционират всички видове щори, интересът му към тях ще изчезне. Една година след това той вече няма да е откачалка. Ако се изключи това, че пее коледни песни и през лятото...

Дора Ангелова
психолог

Потърсете помощ…
Специалистите определят автоагресивното поведение, например силното гризане на ноктите, като компенсация на потисната агресия. Може да се наложи лечение, чрез което да се повишат самочувствието и самостоятелността на детето. То се нуждае от много внимание и търпение. Типични за момчетата на по-голяма възраст са тиковете, гримасите, примигването… Обикновено неволните мускулни потрепвания изчезват от само себе си след седмици или месеци. При множествени тикове по-добре потърсете помощта на лекар.
Натрапчивите действия, като постоянното миене, броенето или клатенето на тялото в кревата, служат за защита от страх. Ако не изчезнат бързо, задължително се консултирайте с детски психолог или с психиатър.