Децата се стремят към високото. На около една година малчуганът постепенно иска да стои на собствените си крака и да открива света. Той постига тази цел постепенно – стъпка по стъпка.



Протягане към балона
Десетмесечната Ели е открила нова техника за придвижване – пълзене по колене. Нейни приятелчета вече ходят и тя иска да е като тях. За тази цел момиченцето застава на колене и се протяга да хване балона. Така тя се упражнява да координира ляво и дясно, което по-късно ще й трябва, когато се учи да ходи.


Подпиране на мебелите
Ели се повдига, като се опира на масата. Тя здраво обляга ръка на плота и се държи за ръба – това й осигурява стабилност и сигурност. С другата си ръка тя може да балансира на пейката. Все пак вече стои на собствените си крака и дори се опитва да повдигне едното си стъпало, без да пада. Така момиченцето тренира чувството си за равновесие, което ще й помога да не пада, след като проходи.

Напред с количката
Да се поставя единият крак пред другия, не е толкова трудно. Само ако нямаше нужда да се балансира! Много деца на възрастта на Ели започват да бутат пред себе си стол. За целта Ели си е намерила количка. Дръжката й е на необходимата височина и служи за сигурна опора, когато момиченцето прави крачка след крачка из стаята.


Бърза като светкавица
11-месечната Ани дълго предпочита да пълзи по корем. Едва на първия си рожден ден тя се усъвършенства до такава степен, че прекосява със светкавично темпо стаята. При това непрекъснато изпробва дали може да се подпира на едната си ръка, без да губи равновесие, или дали вместо едното коляно може да поставя стъпалото си. Всичко това е „репетиция” за изправянето и прохождането.

Постепенно изправяне
След като успява да се задържи само на едната си ръка при пълзене, Ани се осмелява да премине към следващото трудно упражнение. Тя повдига двете си ръце от пода, застава на колене, поставя едното стъпало отпред и много внимателно се изправя, без да се опира в нещо. Трудно действие за балансиране, при което момиченцето си помага с протегнатите си настрани ръце. Изисква се пълна концентрация, но опитът е успешен.

На два крака!
Почти месец след първия си рожден ден Ани прави първите си самостоятелни крачки. Тя внимателно поставя единия крак пред другия. Изглежда силно напрегната – с широко отворени очи и с полуотворена уста... Всичко е толкова изморително и ново. Като акробатка на въже, момиченцето протяга настрани ръце, за да пази равновесие. Типично за начинаещи в ходенето, Ани стъпва с цяло ходило. Постепенно умението ще се усъвършенства, а след като се затвърди, мама трудно ще може да догони момиченцето...

„9 месеца”