Да се научат да ядат сами, е важна крачка за децата по пътя им към самостоятелността. Предлагаме ви няколко съвета как да подкрепяте малчугана си в това начинание.

16-месечният малчуган седи на масата, сложена за обяд, и наблюдава с очакване купичката, в която има ориз със зеленчуци. То x грабва лъжицата си и започва. Първо я пъха в ориза. След това тя трябва по някакъв начин да стигне до устата му. Хайде първо да я вдигне във въздуха и предпазливо да я приближи до устата, след това да я отвори и да налапа вкусния ориз.

Покапването е неминуемо

Това, което за възрастните е съвсем естествено, за начинаещите представлява голямо предизвикателство. Те трябва първо да усвоят определени умения. За да борави уверено с лъжицата и вилицата, малчуганът се нуждае от двигателни умения и координация между очите и ръката, които едногодишните тепърва трябва да усвоят. Не е чудно, че първите собствени опити с лъжицата завършват с ужасна цапаница. И през следващите месеци голяма част от яденето попада по-скоро върху дрехите, масата и пода, отколкото в корема. От родителите се искат търпение и спокойствие. Така че не се карайте на детето си, ако храната отново не попада там, където трябва. По-скоро го хвалете за напредъка и се отнасяйте с чувство за хумор към гледката на разсипаното наоколо ядене. Това ще ви се удаде по-добре, ако предварително се погрижите да ограничите щетите. Част от дрехите може да се предпази с голям лигавник. Подлагането на миещи се покривчици на масата, както и на фолио под високия стол ограничават нуждата от основно чистене след всяко хранене.

 Учи се отрано

Когато бебето постепенно преминава от кашата към семейното меню, настъпва и моментът, когато то иска само да приема храната си. При повечето малчугани това става между 10 месеца и 1 год. Децата наблюдават как родителите и братчето или сестричето се хранят с прибори и искат да им подражават. Трябва да се отзовете на това желание. Затова, щом детето ви сигнализира, че иска да вземе лъжицата в ръка, трябва да му разрешите да го направи.

Самостоятелното хранене е важна крачка към съзряването, която трябва да се подкрепя и това е в интерес на родителите. Защото, колкото по-рано малките започнат да тренират с приборите, толкова по-скоро на масата ще има ред. Само не пришпорвайте детето, то трябва само да пожелае!

Можете да улесните началото, ако още докато предлагате каша на малчугана, от време на време давате в ръката на детето лъжицата. Така отначало под формата на игра то може да се запознае с приборите. След появата на първите зъби детето може да се стимулира да се храни самостоятелно с малки хапки от сандвич или с парченца банан. То може да ги взема само от чинията, с което тренира двигателните умения на ръката, както и съчетаването на функциите на очите и ръцете.

Успешно начало

Най-добре е за първите самостоятелни хранения с лъжица да сервирате яденето на малкото си съкровище в малка купичка с високи стени. От такива съдове храната по-лесно може да се сложи в лъжицата. Начинаещият в „спорта“ не трябва да започва веднага със супа, която изисква вещо боравене с лъжицата, а това често затруднява дори и тригодишните.

По-добре е да започнете с храна, която лесно се закрепва в лъжицата, като картофено-морковено ястие. Тогава със сигурност нещо от него ще попадне в устата на малкото и ще го мотивира да продължи опитите. Не бива обаче да се ограничавате с храни, при които покапването е рядкост. Децата трябва бавно да привикват към нормалното семейно меню. 

Детето не може да се нахрани от първите си несръчни опити с лъжицата. Затова родителите трябва да го дохранват с втора лъжица. С времето малчуганът ще става все по-сръчен и участието ви в това „изкуство” ще намалява.

Помощта на пръстите

След като детето донякъде усвои боравенето с лъжицата, трябва да се включи и вилицата. Някои деца на 1 ½ год. успяват да се справят с двата прибора, а двегодишните по правило са доста сръчни с тях. Децата обаче често предпочитат вместо прибори да използват ръцете си. Особено когато са изморени, този метод е по-лесен за тях. Освен това те искат да се насладят на яденето с всичките си сетива, а към това принадлежат и пръстите.

Разрешено е и да се търкалят грахови зърна или да се късат спагети. В тази възраст без друго е рано да се усвояват добри маниери за хранене на масата. Все пак поставяйте ясни граници,  например не разрешавайте храната да се хвърля на пода или по масата.

Вече е почти професионалист!

С навлизането във възрастта за детската градина повечето малчугани са преодолели голямото цапане. Храненето с лъжица и вилица е усвоено, а най-сръчните успяват дори да ядат с вилица и с нож с двете ръце. Детето ви ще развива това умение по-нататък с времето, така че дори и посещенията на ресторант скоро няма да представляват проблем.

В началото обаче не изисквайте твърде много от детето. Едновременната употреба на нож и вилица се нуждае от съвсем различна координация, отколкото храненето с една ръка. Докато то се научи да нарязва месото и други твърди храни с ножа, обикновено е станало вече на пет години. Но намазването на хляба с масло и конфитюр се удава често и на 4-годишните. За родителите това означава, че могат все повече да се оттеглят от „бойното поле” и да се наслаждават на храната си.

 

"Важните предмети"

Лъжицата. В началото по-подходящи са лъжиците от пластмаса, отколкото металните, които могат да наранят венците с острите си ръбове. Добре е лъжицата да има широка дръжка, която не се изплъзва. Извитите лъжици улесняват завоя към устата.

Вилицата. Тя трябва да е със закръглени и тъпи зъбци. Не се препоръчват десертните вилици заради острите им зъбци.

Ножът. Той не трябва да е много остър. Снабдете се със специален комплект детски прибори, които отговарят на всички условия.

Чинии и други съдове. По възможност те трябва да не са чупливи. В началото са подходящи пластмасови купички с високи стени. От плоските чинии се яде по-трудно. Освен това съдовете не бива да се плъзгат по масата. Практични са моделите с гумена подложка или захващащите се с вакуум за масата.