Шест големи промени очакват бебето ви след появата му на белия свят. Вълнуващо е да го придружавате в пътешествието му навън и да му осигурявате нежност и спокойствие.

Вода и топлина вместо хладен въздух
Вътре. Водата е околната среда в първите девет месеца. Още на десетата седмица след зачеването малкото същество – дълго от главата до краката около 2 см – плува с ръце в околоплодната течност. То усеща леката съпротива на течността, лежи на меката водна възглавница, която го носи почти като в безтегловност. В “басейна” температурата постоянно е 37 ºС, независимо дали се печете на слънце, или правите зимна разходка.


Навън. След излизането си на бял свят бебето за първи път усеща въздуха върху кожата си. Представете си, че след дълго плуване в топла вода излизате на сушата – горе-долу така се чувства малкото през първите дни от живота си. Топлата обвивка я няма! Затова веднага след раждането бебето се увива със затоплени кърпи. То се нуждае от около час, преди да почне да понася добре въздуха върху кожата си.

Звуци и люлеене вместо шум
Вътре. Около 20-ата седмица слухът на бебето ви е развит. В корема има много предизвикателства за ушите – шума на кръвта ви, която минава през големите съдове, къркоренето на стомаха и на червата, туптенето на сърцето ви. Шумовете отвън са винаги приглушени от “тапицерията” на матката. Дори докато спите, бебето се полюлява. Люлеенето се усилва, когато се качвате по стълби или се разхождате.


Навън. На белия свят за новороденото е шумно и в същото време необичайно тихо. Гласове, блъскане на врати – всичко отеква без филтър в ушите му, след това изведнъж всичко утихва.
Това може да уплаши новороденото, защото то е привикнало към шумове. Затова обича да спи на маминия или на татковия корем и отново да усеща ударите на сърцето. То предпочита шумотевицата на семейния живот пред изолацията в тихата стая.

Хранене нонстоп вместо глад
Вътре. В утробата детето постоянно се снабдява с всичко необходимо. Едва към края на бременността стомахът му се упражнява в усещането за пълно и празно – плодът пие околоплодна течност и я отделя. Гладът обаче е непознат за него. “Кухнята” работи нонстоп. Дори когато бебето спи, сърцето ви изпомпва храна към него. А докато вие спите, малкото получава каквото му е нужно.
Навън. Веднага след раждането вашето бебе се чувства като спортист след голямо състезание. Отначало то се нуждае от спокойствие, а не от храна. Въпреки това още в родилната зала е добре да бъде поставено на гърдата. През първите 1–2 часа след раждането сукателната потребност на бебето е особено силно изразена. Ако сега суче, то се изпълва с доверие към света – тук е мама, която продължава да ме храни.

Недокоснато вместо много опипвано
Вътре. Сетивността се развива още през 12-ата до 16-ата седмица. Бебето усеща, когато миниатюрните му ръчички докосват обвивката на околоплодния мехур или колената му се допират до стената на матката. След 20-ата седмица малкото често държи ръцете си на устата или бузите. Дразненията стимулират нервните окончания, които в областта на устата трябва да са особено чувствителни, за да може то да суче. Колкото и тясно да е свързано детето с вас в утробата, неговата кожа е недокосната от външни дразнения.
Навън. Никога няма да забравите усещането при първото погалване на бебето! Много лекари и акушерки са убедени, че и бебето запечатва това първо докосване. Затова пипайте новороденото само толкова, колкото е нужно. Добре е прегледите да се правят, след като то е било нежно докосвано много пъти. Тестовете могат да се извършат и след един час. Преди това бебето да запомни “езика на кожата” ви – несъмнено това е мама, която е сложила ръка на главичката ми!

Достатъчно кислород вместо глътка въздух
Вътре. През пъпната връв към бебето непрекъснато преминава не само храна, но и кислород. Нероденото не познава недостиг на въздух. Кръвта му винаги е приблизително еднакво наситена с кислород. Кръвообращението му още функционира “обратно” – наситената с кислород кръв от пъпната връв тече към сърцето, оттам се изпомпва към тялото на бебето, голямата коремна артерия връща след това кръвта към майката за опресняване.
Навън. Още щом се роди главата на бебето и носът и устата са свободни, то поема за пръв път въздух, белите дробове се разгръщат и от този момент доставят кислород в кръвта. Равномерното дишане е изкуство, което детето ще тренира. Особено насън често то диша повърхностно и тихо и от време на време вдишва силно, когато се нуждае от повече кислород.

Защитено пространство вместо простора на стая
Вътре. През последните седмици на бременността бебето не може да се движи свободно с присвити крака и притисната в таза на майката главичка. То е като пиленце в яйце в защитената топла “черупка”, която го обгръща отвсякъде.
Навън. Излязло на бял свят, бебето ви изведнъж е заобиколено от много голямо пространство. То протяга ръце, които не се допират до нищо. Разгъва крака, които не срещат съпротива.
Около главата си има свободно пространство вместо стегната капсула. Тази свобода може да го обърка. Затова то се чувства най-добре, когато го държите плътно до себе си. Много бебета се успокояват, когато им сложат дори тънка шапчица. Не само заради привичната топлина – защитата около главата им носи сигурност. Някои бебета толкова търсят тази сигурност, че с всички сили се мъчат да се доберат до горната преграда на креватчето или на кошчето. Трябва да минат около шест седмици, докато се откажат да търсят “усещането на таза”.