Ако наблюдаваме как се държи едно малко дете – на всяка цена иска да постигне своето, налага се незабавно да се изпълнят желанията му и пр., може да се заключи, че то обича да разиграва всички около себе си. С една дума – да е главнокомандващ... А в действителност детето съвсем не е наясно със собствените си възможности, за това какво всъщност е... Точно през ранното детство се поставят основите на бъдещата самооценка: ще израсне ли детето като потиснат човек, пълен с комплекси, или обратното – ще се формира като личност, която знае своята цена.
Доказано е, че деца, които още от малки са придобили вяра в себе си, трайно запазват добро самочувствие и в бъдеще. Те по-рядко прибягват до различни средства, много от които с негативен ефект – с цел да се доказват и да привличат вниманието върху себе си.


Детето, което расте с вярна представа за своите положителни страни и възможности, по-лесно се приема в компанията на своите връстници. То не избира с лекота дрогата и всякакви различни форми на предизвикателно поведение, за да внушава на околните, че е “интересна личност”.

Кои израстват с ниско самочувствие?
С ниско самочувствие израстват преди всичко тези, които имат някои физически и психични особености, негативно възприемани от околните. Такива са:


 деца с физически недъзи;
 деца, чието поведение не се одобрява или пречи на социалните им контакти (прекалено стеснителни, много агресивни, с говорни проблеми);
 деца, при които умственото развитие е по-ниско за възрастта им.
С ниско самочувствие растат и малчуганите, които живеят в неблагоприятна домашна среда. Семейството не ги стимулира, а по-скоро ги потиска и дори малтретира. Ако педагогичният стил на родителите е от авторитарен тип – те постоянно упражняват силен контрол върху детето, без да се отнасят към него с достатъчно топлота и разбиране на нуждите му. Това са децата, които растат в нездрав семеен психоклимат и търпят всякакъв вид насилие – физическо, емоционално, а често и сексуално.
Ниско самочувствие формират и отглежданите от малки в социални заведения. Там те не получават лични стимули и похвали. А само подслон, храна и от време на време благотворителни жестове съвсем не са достатъчни една невръстна личност да придобие положителна представа за себе си.
Нерадостно е бъдещето на дете с ниско самочувствие. Често то се реализира под истинските си възможности, склонно е към депресивна нагласа и обезвереност и се стреми компенсаторно да се изявява чрез шокиране на обществото.

Какво да правите
Добре е да имате предвид някои препоръки как своевременно може да предотвратите самооценката на детето ви да не се оформи в нежелана посока. Как отрано да осигурявате стимули то да вярва в себе си и така да се справя с всякакви житейски трудности в бъдеще.
 Още от първите дни след раждането на бебето се старайте то да усеща вашата любов. Да разбира, че за него вие сте постоянна опора и сигурност, че го приемате такова, каквото е.
 Бъдете търпеливи и толерантни, докато расте. Не го пришпорвайте да проговори бързо, да контролира по-рано физиологичните си нужди, обезателно да научи буквите на 2 години, да блести с аритметични познания и с всякаква ненужна информация. Съсредоточете усилията си върху онова умение, за което вече имате впечатление, че то е готово да го постигне. Когато успее и получи похвала, то ще засилва вярата в себе си.
 Не стойте постоянно над главата на детето си с нагласата винаги да вършите всичко вместо него (“Още е малко...”). Какво положително ще научи за себе си, ако не си извоюва самостоятелност?! Осигурявайте му свобода да прави и грешки и да си взема поука от тях. Всеки човек постоянно може да изпадне в ситуации, при които си казва: “Това ми беше за урок.” А какво остава за малкото дете!   Предоставяйте му правото само да взема решение как да постъпва.
 Когато му правите забележки и го критикувате, внимавайте как се изразявате и какви епитети използвате, защото може много силно и трайно да уязвите детето си. Избягвайте категоричните констатации винаги и никога: “Ти винаги се държиш лошо!” или “Никога няма да направиш нещо хубаво!”...
 Старайте се да не показвате, че сте отчаяни и обезверени от поредния детски неуспех.
 Не вменявайте на детето вина за ваши загуби и жертви, направени заради него – не сте си купили нещо желано или не сте отишли на приятно парти... Нали все пак това са били ваш избор и ваше решение.
 Избягвайте всякакви сравнения, чрез които то е в по-лошата позиция – колко умни са сестра му или брат му, приятелчето... Не му изтъквайте и какво перфектно дете сте били вие.
Не забравяйте обаче, че и прекалените похвали по-късно могат да допринесат за формиране на ниско самочувствие у порасналото дете. Ако сте го превъзнасяли, докато е било по-малко, че е най-хубавото, най-умното, щом навлезе в нова детска среда – яслата, градината... тази представа може болезнено да бъде накърнена. Психологични проучвания доказват, че най-висока самооценка имат децата от предучилищната възраст. По-късно те вече разбират, че сред техните връстници има и по-умни, по-талантливи, по-красиви... А пък и никой не обича хора от тип Нарцис.
На детското самочувствие се отразяват зле и физическата жестокост и нелепите заплахи. Например дете на 3 ½ год. отказва да ходи на детска градина, то трудно общува с деца и навън. За да го мотивира, майка му казва, че ако не ходи на градина, полицай ще дойде да арестува баща му. В резултат на това детето получава тикове – упорити и трудно овладени по-късно.
Много важно е в каква светлина представяте себе си пред детето. Не се самоохулвайте и очерняйте един друг като родители – така то няма да получи модел и за уважение към мама и татко, и за самоуважение. Или пък обратното – не изтъквайте винаги своите нужди и удоволствия на преден план. Избягвайте фрази като: “Ти ще си мълчиш! Тебе никой не те пита!” Тогава то ще заживее с убеждението, че във вашите очи няма никаква стойност, че ви е бреме и искате да се отървете от него.
Преди всичко детското самочувствие расте от емоционалната подкрепа и поощрението в семейството. Материалните стимули играят по-маловажна роля. Всеки успех и добра постъпка трябва да бъдат приветствани, особено ако детето е положило старание и усилия за 


тях. А когато то страда от някакъв хроничен болестен проблем, винаги може да се намери област, в която да проявява своите съхранени възможности – рисуване, музика, писане на стихове и т.н. Важно е да се открие ценното и уникалното у детето и то да се развива.

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог