Шест месеца след раждането на второто си дете Михаела Х. изпада в криза. Въпреки че е щастливо омъжена и двете й деца са здрави. Нужно й е доста време, за да разбере причините за състоянието си.

Как се появява “облакът”?
Михаела има чувството, че тъмен облак е закрил слънцето и не иска да се премести. Той вгорчава живота й и не й позволява да се радва на бебето. Силите са я напуснали почти напълно и тя едва успява да го нахрани и да го преоблече. А то лежи в креватчето и много често плаче. Всичко започва внезапно. Три месеца след раждането 32-годишната Михаела, секретарка в голяма фирма, избухва в сълзи по време на вечеря. Тя не може да открие причината за потиснатостта си. Мъжът й е много смутен – разпитва я дали по-големият син я е ядосал, или през деня бебето е плакало много. Нищо подобно не се е случило. До вечерята всичко е било наред и е нямало никакви причини за появата на кризата.


"Животът ми се струваше безсмислен, бъдещето не ме интересуваше." Отначало Михаела се опитва да игнорира тъжното си настроение, за съжаление безуспешно. Особено я измъчва въпросът защо не може да се радва на бебето си. Когато сутрин го вдига от креватчето и то я дарява с лъчезарната си усмивка, тя изпитва угризение, че няма желание да му отвърне. Почти веднага я връхлита мисълта, че е лоша майка и неблагодарница. Цялото й тяло трепери, когато избухва в ридания. Денят е отровен, а силите не й стигат дори за да вземе душ.
Все пак всеки ден има и по-светли моменти, когато Михаела си дава сметка за отговорността си пред децата. Тя си налага да изведе бебето на чист въздух и да придружи баткото до тренировката по плуване. По пътя обаче предпочита да не я срещат познати и да не се налага да води разговори.

"Големият син все по-често виждаше как плача. Тогава започнах да усещам, че нещо трябва да се промени." Най-после Михаела се решава да отиде на лекар. Сълзите й потичат още при първия му въпрос...
Заради лечението на следродилната депресия се налага да спре да кърми. Постепенно започва да се чувства по-добре, но дни наред все още е много несигурна в себе си и трябва да измине дълъг път, за да възстанови самочувствието си и да престане да се самообвинява.

Стъпки към подобрението
През месеците преди депресията Михаела почти не мисли за себе си. Цялото й внимание и време са отдадени на семейството и грижите за дома и децата – до пълното й физическо и психично изтощение. Тя се лишава от почивка и по цял ден е на крак, без да помоли никого за помощ. Младата майка изпитва огромни трудности, ако трябва да откаже нещо на когото и да било. Ако все пак се реши, дълго след това се измъчва и обвинява. Постепенно лечението и подкрепата на съпруга й помагат да си постави граници и да намали товара, който сама е поела. Тя престава да се чувства отговорна за всичко и започва да изпитва вътрешно облекчение.
По време на лечението младата жена открива някои от причините за заболяването си – известно предразположение (преди десетина години е имала лека депресия), свръхамбициозни изисквания към себе си, както и хормонална пренастройка след раждането. "Страхът, че тъгата пак ще се появи, остава. Но вече мога да се радвам на живота." След лечението Михаела отново се среща с приятели, радва се на близостта с партньора и с удоволствие играе с децата си. Казва, че е станала много по-спонтанна отпреди – ако навън е слънчево, зарязва всичко у дома и излиза на разходка с децата. Веднъж месечно поверява децата на бабите и дядовците и прекарва два свободни дни със съпруга си. Все още се страхува, че тъжното настроение може да се върне, но се успокоява, че със сигурност ще го преодолее.

Сълзи вместо щастие
За следродилна депресия се говори, когато след раждането се появят симптоми като колебания в настроението, нарушения на концентрацията и съня, тъга или чувство за претовареност. Тези състояния са нещо по-различно от нормалната склонност към плач и се задържат повече от три седмици. Засегнатите майки имат противоречиви чувства към детето си – в даден момент го обичат и искат да са с него, в следващия момент се чувстват напълно отчуждени, понякога имат желание да се отърват от него (дори садистично!). Израз на депресията могат да са и оплаквания като болки в корема или трудности с кърменето. Кое различава следродилната депресия от т. нар. дни на плач?
Дните на плач са преходно тъжно настроение след раждането, което се дължи предимно на хормонален дисбаланс. Почти всички майки (60–80%) минават през това състояние. Спадът в настроението започва между третия и петия ден след раждането и завършва най-късно три седмици след това. Ако вместо да изчезнат след трите седмици, признаците се задълбочават, трябва да се потърси лекарска помощ. В такива случаи пониженото настроение може да премине в депресия, която се среща при 10 до 15% от родилките. Следродилната депресия може да настъпи и няколко месеца след раждането. Кои фактори допринасят за нея?
От една страна, това е хормоналната пренастройка след раждането, когато нивото на гестагените и естрогените спада рязко, а концентрацията на прогестерона, който действа антидепресивно, е много ниска. Редица психологични фактори също играят роля за появата на следродилна депресия. Към тях се отнасят повишените изисквания към собствената личност, свръхнапрежението, на което се подлага жената – да е едновременно перфектна майка, желана любима и изрядна домакиня, както и съмнението дали обича достатъчно бебето. Друга причина за депресията е липсата на здрави семейни връзки, които биха облекчили майката във всекидневието й. За това психично състояние има и генно предразположение – жени, които вече са имали депресия или имат близки роднини, страдащи от това заболяване, са по-застрашени да попаднат в клопката на безнадеждното настроение.
Как да се излезе от капана?
Трудността идва от това, че много родилки (и партньорите им) не възприемат дълготрайната си потиснатост като депресия. Затова е особено важно акушер-гинекологът или акушерката, които проследяват бременността и раждането, да се интересуват и от душевното състояние на бъдещата майка. Колкото по-рано се забележат симптомите на настъпваща депресия, толкова шансовете за излекуване са по-големи.