Проф. Венета Божинова, началник на Клиника по нервни болести за деца, УМБАЛ по неврология и психиатрия „Св.Наум”, София, ни отговори на важни въпроси, които родителите често се страхуват да задават, защото се отнасят до деликатна част от здравето на децата им.

Неврозите с начало в детската възраст през последните години се класифицират като „невротични, свързани със стрес, и соматоформни разстройства” и включват тревожни разстройства (фобийни и други, обсцесивно-компулсивно разстройство, реакции на тежък стрес, дисоциативни разстройства, соматоформни разстройства, вкл. хипохондрични разстройства, други невротични разстройства като неврастения, поведенчески и емоционални разстройства с начало, типично за детството и юношеството, смесени разстройства на поведението и емоциите, емоционални разстройства с начало, типично за детството, като разстройства от раздяла, фобийно-тревожни разстройства в детството и разстройство със съперничество между сиблингите), тикови разстройства, други поведенчески и емоционални разстройства с начало, обичайно за детството и юношеството (неорганична енуреза и енкопреза, разстройство в храненето в бебешка и детска възраст, разстройства със стереотипии, заекване и др.). Тензионният тип главоболие при децата също се причинява от остър или хроничен стрес.

В коя възраст децата са най-застрашени от „невротични, тревожни и поведенчески разстройства”?

Невротичните, тревожните и поведенческите разстройства са чести при децата, възникват във всяка възраст, в повечето случаи при остър или хроничен стрес и при някои личностни особености. 

Как родителите да разпознаят съществуването на подобен проблем и към кого да се обърнат за помощ?

При промени в поведението на децата с изява на капризност, плачливост, агресивност, заекване, стереотипно примигване или друг тип движения, покашляния, чести оплаквания от главоболие, поява на неспокоен сън с бълнуване, вторично изпускане на урина и изпражнения при деца, при които са били волево овладени тазово-резервоарните функции, е желателна консултация с личния лекар, а при необходимост и с детски невролог, психолог или детски психиатър.     

Какви са причините за появата на неврози при малки деца?

Невротичните разстройства най-често се изявяват при промяна в начина на живот на децата (разделяне от родителите, начално посещаване на детско заведение, ревностни реакции към по-малкото дете в семейството), стрес в детското заведение или в домашна обстановка, най-често агресивни прояви към детето и др.

Koи са основните форми на „неврози”, характерни предимно за детска възраст, и с какво се характеризират?

Неврастенията се развива при децата най-често при повишени изисквания несъобразно с техните възможности. Характеризира се с повишена уморяемост след психично напрежение, вкл. при минимално усилие. В началото се изявява раздразнителност, усещане за мускулни болки, замаяност, главоболие от напрежение, преходни краткотрайни вегетативни разстройства (изпотяване, болки в корема и склонност към повръщане), нарушения на съня. Заболяването трябва да се разграничи от тревожното и депресивното разстройство.

Обсесивно-компулсивното разстройство, наричано още „натраплива невроза”, се отнася към групата на „тревожните разстройства”. Характеризира се с наличие на натрапливи мисли и действия или и двете заедно. Натрапливостите могат да бъдат мисли, образи или импулси, които са неприятни. При децата обсесивно-компулсивното разстройство може да започне и преди 5-годишна възраст при реакция на промяна, стрес или генетични фактори. Например при страх от „болести и микроби” натрапливо се мият непрекъснато ръцете. Необходимо е ранно установяване на ритуалните действия, за да започне своевременна ранна психологична намеса с провеждане на когнитивно-поведенческа терапия с детето и семейството.

Групата на дисоциативните разстройства в детската възраст се изявява с дисоциативни сетивни, двигателни и психогенни припадъци. Конверзионните разстройства имат психогенен характер. Причиняват се от психотравма (остра или хронична), неразрешими проблеми, разстроени взаимоотношения и силен стрес. При дисоциативните сетивни разстройства е налице променена или загубена възможност за усещания в области, неотговарящи на анатомичните. Възможна е и психогенна загуба на зрението. При дисоциативнито разстройство на моториката е загубена възможността за движение на част от крайника или на целия крайник, нарушена е координацията обикновено на краката със странна походка, треперене на някои от крайниците или цялото тяло. Дисоциативният гърч прилича на епилептичните припадъци, но се провокира от стрес, налице са разхвърляни движения на крайниците, въртене на главата, на таза или продължително лежане със затворени очи.

Тензионният тип главоболие е най-честият тип детско главоболие, което спада към първичното главоболие заедно с мигрената. Тензионният тип главоболие съставлява 70% от случаите на детско главоболие и се обуславя от различни фактори – стрес, психично и училищно натоварване и др. Най-често то е епизодично със или без напрежение на перикраниалната мускулатура. При тензионния тип главоболие болката е дифузна, стягаща, точковидна, с постепенно нарастваща интензивност, липсват гадене и прибледняване. Диагностичните критерии за тензионния тип главоболие включват наличие над 10 пристъпа с честота под 15 пъти месечно. Главоболието е със следните характеристики: двустранна локализация, притискащ или стягащ, непулсиращ характер, леко до умерено по интензитет, не се засилва от обичайна физическа активност.

В какво се изразява лечението и колко продължително би могло да бъде?

Лечението при повечето невротични разстройства е отстраняване на неврозогенните фактори, режим на живот в спокойна обстановка, психологична помощ при необходимост. Медикаментозното лечение включва билкови средства, анксиолитични средства, съчетани с ноотропни медикаменти при нужда.

 

Разговора проведе Виржиния Николова