Да остане самотна майка, може и да не е идеалът за повечето бременни, но често животът се преобръща така, че това се оказва правилният избор за някои.


Списание “9 месеца” ще ви срещне с две момичета, които са избрали да са независими майки и да отгледат децата си сами въпреки трудностите, с които се сблъскват.

“Без баща – най-правилният избор”
Мария, 23 год., София, независима майка на 9-месечен син:

Не съм си представяла, че ще стана майка, а още по-малко, че ще остана сама. Детето не влизаше в плановете ми за бъдещето. Обичах Пламен, с когото ходехме повече от 3 години. Преди време акушер-гинекологът ми каза, че имам сериозен проблем и много трудно ще забременея. Не се притесних и без това не искахме деца. Когато разбрах, че съм бременна, и аз, и Пламен бяхме потресени. След първоначалния шок бяхме обзети от невероятна еуфория и радост.
Аз все още следвах, а той работеше и издържаше и двамата. Бременността ми протичаше нормално, Пламен ме подкрепяше. Синът ни Никола се появи без проблеми с цезарово сечение. Всичко беше като сбъдната мечта, а Пламен идваше на посещение в болницата всеки ден. Решихме, че е най-добре да се преместя за няколко седмици при родителите си, за да ми помагат при отглеждането на бебето. Пламен и майка ми не се разбираха добре, но тогава това съжителство беше най-приемливият вариант. В началото с таткото започнахме да се караме за малки неща, но след това скандалите станаха по-големи. С течение на времето сякаш той губеше интерес към бебето. Пламен идваше все по-рядко да ни вижда, а аз го обвинявах, че вече изобщо не се интересува от сина си. Постоянните разправии ме правеха нещастна и реших, че е най-добре да се разделим за малко. Чувствах се ужасно, но с течение на времето осъзнах, че това е било най-правилното решение. Напрежението помежду ни се отразяваше негативно както на нас, така и на бебето. Живях 3 месеца с родителите си и след това се преместих в отделен апартамент. Да отглеждам сама детето си, наистина е трудно и единствените хора, на които разчитам, са родителите ми. Знам обаче, че ще се справя. Никога не съм пречила на Пламен да вижда сина ни и след като дълго разговаряхме, решихме, че най-добре е да направим график за срещи. Така той може да играе с момчето ни 2–3 пъти седмично в зависимост от това кой колко е натоварен. Вече сме много по-близки отпреди и заедно вземаме решенията. Чувствам се добре като самотна майка и се справям отлично. Щастлива съм и все още не търся нов мъж в живота си. Знам, че един ден и това ще се случи и когато той дойде, ще трябва да ме приеме заедно с Никола.

“Той дори не знае, че тя съществува”
Петя, 20 год., Варна, независима майка на 13-месечна дъщеря:

Половин година преди да завърша училище, заминах на екскурзия в Гърция. Там се запознах с едно момче, с което много си допаднахме. През цялото време бяхме заедно. Връзката ни не беше сериозна – знаехме го и двамата. Живеехме в различни градове и просто искахме да си прекараме добре. Две седмици след като се прибрах вкъщи, разбрах, че съм бременна. Не му се обадих, а и знаех, че той няма да поиска и да чуе за бебето. Беше от този тип хора, които не поемат отговорност. Той не ми се обади, след като се върнахме в България. Реших, че е най-добре да задържа бебето и така се появи моята малка дъщеричка Емили. Дълго обмислях, преди да взема това решение. Накрая осъзнах, че ще е по-лесно да се справя с отговорността да имам дете, отколкото с вината, че съм направила аборт. За щастие родителите ми ме подкрепиха. Въпреки че приятелите ми бяха шокирани, скоро вече се радваха на коремчето ми. Завърших с отличие въпреки напредналата си бременност и бях щастлива, че всичко минава толкова гладко. След раждането на Емили страдах от следродилна депресия. Всичките ми приятели вече бяха приети да учат в различни университети, някои дори заминаха за чужбина, а аз стоях вкъщи с бебето. Постоянно се самосъжалявах. Постепенно обаче започнах да излизам и да се срещам с други майки. Намерих нови приятели. Станах студентка по педагогика. Колегите ми знаят за Емили и постоянно ме питат кога ще я видят. Обичам независимостта си, а това, че съм сама, не означава, че на дъщеря ми й липсва мъжка обич. Баща ми и брат ми винаги са наоколо и се грижат за нея. Когато тя порасне, сама ще разбере истината за баща си. Понякога си мисля, че да си независима майка е чудесно, защото мога сама да вземам всички важни решения за детето си. Смятам да завърша и да си намеря работа по специалността. Убедена съм, че Емили няма да попречи на кариерата ми. Ако има и други жени в моето положение, бих ги посъветвала да не се предават, да не се страхуват от това, което им предстои, защото е прекрасно. Винаги има хора, които ще ги подкрепят и ще им помагат.